Оскар Уайлд - Портретът на Дориан Грей

— Култура и поквара — повтори Дориан, — аз съм вкусил и от едното, и от другото. Сега ми се струва страшно, че те могат да вървят ръка за ръка. Защото имам нов идеал, Хари. Ще се променя. И, струва ми се, че вече съм се променил.

— Още не си ми разказал какво добро дело си извършил. Или май каза, че са били повече от едно? — попита събеседникът му и изсипа в чинията си една малка червена пирамидка с очистени от дръжките ягоди и с една решетеста лъжица във формата на мида ги посипа със захар.

— Ще ти кажа, Хари. Тази история не мога да споделя с никой друг. Пощадих едно момиче. Това звучи суетно, но ти разбираш какво искам да кажа. То беше много красиво и поразително напомняше на Сибил Вейн. Мисля, че отначало тъкмо това ме привлече към него. Спомняш си Сибил, нали? Колко отдавна беше! Хети не е от нашата среда, разбира се. Тя е едно обикновено селско момиче. Но аз наистина я обичах. През целия прекрасен май на нашата любов отивах да я виждам два или три пъти в седмицата. Вчера се срещнахме в една малка овощна градина. Ябълковите цветове се сипеха по косите й, а тя се смееше. Трябваше да забегнем заедно днес на разсъмване. Реших да я оставя чиста като цвете — такава, каквато я срещнах.

— Мисля, че това неизпитвано досега чувство ти е доставило истинско удоволствие, Дориан — прекъсна го лорд Хенри. — Мога и сам да разкажа края на твоята идилия. Ти си й дал добър съвет и си разбил сърцето й. С това е започнало твоето преобразяване.

— Хари, ти си ужасен! Не бива да ми говориш такива неща. Сърцето на Хети не е разбито. Разбира се, тя плака и така нататък. Но не е опозорена. Ще остане да си живее като Пердита 45 45 Героиня от пиесата на Шекспир „Зимна приказка“ — Б. пр. в своята градина сред джоджен и невен.

— И ще плаче за неверния Флоризел 46 46 Герой от същата пиеса. — Б. пр. — каза лорд Хенри, като се засмя и се облегна назад в стола си. — Скъпи Дориан, чудно ми е, че изпадаш в такива момчешки настроения. Нима мислиш, че това момиче ще може вече да хареса човек от своята среда? Сигурно един ден ще я омъжат за някой груб каруцар или добродушен селянин. И това, че се е срещнала с теб и те е обичала, само ще я накара да презира мъжа си и ще я направи нещастна. От морална гледна точка не може да се каже, че има някаква особена полза от твоите добри дела. Даже за начало това е слабо. А и откъде знаеш дали Хети не плава сега като Офелия в някой озарен от звездите воденичен вир сред красиви водни лилии?

— Не мога да те слушам повече, Хари! Ти се подиграваш с всичко, а после внушаваш мисълта за най-ужасни трагедии. Вече съжалявам, че ти разказах. Не ме интересува какво мислиш ти. Знам, че съм бил прав, като съм постъпил така. Горката Хети! Когато минах с коня тази сутрин покрай фермата, видях бялото й лице на прозореца. Приличаше на жасминова клонка. Но да не говорим повече за това и не се опитвай да ме убеждаваш, че първото добро дело, което съм извършил от години насам, първата ми, макар и така дребна саможертва е всъщност грях. Искам да бъда по-добър. И ще стана по-добър. А сега ми разкажи нещо за себе си. Какво става в града? Дни наред не съм стъпвал в клуба.

— Хората все още говорят за изчезването на горкия Базил.

— Мислех, че това вече им е омръзнало — каза Дориан, като си наля вино и леко се смръщи.

— Драги приятелю, та те говорят за случая едва от шест седмици, а английското общество не е способно да измисли в течение на три месеца повече от една тема за разговор. Напоследък обаче му провървя. С моето бракоразводно дело, със самоубийството на Алън Камбъл, а сега и с тайнственото изчезване на един художник. Скотланд ярд продължава да твърди, че човекът със сивото палто, който е заминал за Париж на девети ноември, е бил горкият Базил, а френската полиция заявява, че Базил изобщо не е пристигал в Париж. Сигурно след около две седмици ще чуем, че са го видели в Сан Франциско. Странно е, но за всеки, който изчезне, казват, че са го видели в Сан Франциско. Трябва да е прекрасен град и навярно притежава цялата привлекателност на оня свят.

— А според теб какво се е случило с Базил? — попита Дориан, като вдигна чашата си бургундско вино срещу светлината и се учудваше как е възможно да обсъжда този въпрос така спокойно.

— Нямам никаква представа. Ако Базил е решил да се крие, това не е моя работа. Ако е умрял, не искам да мисля за него. Смъртта е единственото нещо, което ме ужасява. Ненавиждам я.

— Защо? — с отегчен глас попита Дориан.

— Защото — отвърна лорд Хенри, като поднесе към ноздрите си отворено позлатено флаконче с парфюм — в наше време можеш да преживееш всичко освен нея. Смъртта и пошлостта са единствените явления на деветнайсети век, които все още не са обяснени. Хайде да отидем да си изпием кафето в музикалния салон, Дориан. Трябва да ми посвириш Шопен. Човекът, с когото избяга жена ми, великолепно изпълняваше Шопен. Горката Виктория! Бях много привързан към нея. Къщата опустя, откакто я няма. Разбира се, семейният живот е само един навик, лош навик. Но човек съжалява за загубата дори и на най-лошите си навици. А може би съжалява най-много за тях. Те са толкова съществена част от личността му.