Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Роден мрачно кимна.

— Така си и мислех. Трябва да наберем средства. Но няма смисъл да се впускаме в подобна дейност, преди да разберем каква сума ще ни бъде необходима…

— Което ще рече — намеси се Касон, — че най-напред трябва да се свържем с Англичанина, да го попитаме дали ще приеме и колко ще иска.

— Да. Съгласни ли сме всички по този въпрос?

Роден се обърна към двамата поотделно. Те кимнаха.

Домакинът погледна часовника си.

— Минава един. Имам в Лондон агент, на когото трябва да се обадя, за да го накарам да се свърже с човека и да го помоли да дойде. Ако той се съгласи да вземе вечерния самолет за Виена, бихме могли да се срещнем тук след вечеря. Така или иначе ще трябва да чакаме моят човек да се обади и да ни извести какво е сторил. Позволих си да ви наема съседни стаи. Мисля, че е по-добре да сме заедно под закрилата на Виктор, отколкото разделени, но без охрана. За всеки случай, сами разбирате.

— Значи си бил напълно сигурен? — отбеляза Касон, жегнат от това, че реакцията му е била така точно предвидена.

Роден сви рамене.

— Събирането на тези сведения отне много време. Колкото по-малко се бавим отсега нататък, толкова по-добре. Ако ще действаме, нека това стане по-бързо.

Той се надигна и другите двама го последваха. Роден повика Виктор й му нареди да слезе за ключовете от стаи 65 и 66. Докато чакаха, се обърна към Монклер и Касон:

— Трябва да се обадя от централната поща. Ще взема и Виктор със себе си. Докато ме няма, ще ви помоля да стоите заедно в една стая и да заключите вратата. Сигналът ми ще бъде три почуквания, пауза, сетне още две.

Този сигнал бе познатото три плюс две, възпроизвеждащо ритъма на Algerie Francaise, което парижките шофьори, недоволни от политиката на Дьо Гол, изпълняваха с клаксоните на колите си.

— Впрочем — продължи Роден, — някой от вас има ли оръжие?

И двамата поклатиха отрицателно глава. Роден отиде до писалището и измъкна тежък деветмилиметров МАВ, който държеше за собствени нужди. Провери пълнителя, пъхна го обратно и зареди. Подаде го на Монклер.

— Запознат си с това желязо, нали?

Монклер кимна.

— Доста добре. — И взе пистолета.

Виктор се върна и придружи двамата до стаята на Монклер. Когато отново се върна, Роден закопчаваше палтото си.

— Хайде, капрал, работа ни чака.

Машината на БА 19 19 Британска авиокомпания. — Б.пр. от Лондон се плъзна по пистата на виенското летище Швехат в сгъстяващия се здрач. Русият англичанин се бе излегнал в креслото си край прозореца в опашката на самолета, загледан в проблясващите под снижаващата се машина сигнални светлини. Винаги му доставяше удоволствие да ги наблюдава как се приближават стремглаво и създават впечатлението, че самолетът неминуемо ще докосне тревистата площ преди пистата. В последния миг слабо осветената трева, номерираните табели по края и самите светлини изчезваха, за да отстъпят място на излъскания черен бетон малко преди колесарите да докоснат земята. Англичанина обичаше точността.

Седналият до него млад французин от Френското туристическо представителство на Пикадили 20 20 Известна лондонска улица. — Б.пр. го погледна неспокойно. Откак му се обадиха по обяд по телефона, той не бе на себе си. Преди близо година, по време на отпуск в Париж, бе предложил услугите си на ОАС и оттогава бе изпълнявал простото нареждане да си седи на бюрото в Лондон. Задачата му бе незабавно и точно да изпълни всяка заповед, получена чрез писмо или телефонно обаждане на неговото истинско име, но започваща с обръщението „Драги Пиер“. И оттогава нищо, чак до днес, 15 юни.

Телефонистката каза, че го търсят лично от Виена, като добави „En Autriche“ 21 21 В Австрия (фр.). — Б.пр. , за да не помисли, че става дума за едноименния град във Франция. Учуден, прие разговора, за да чуе в слушалката „Драги ми Пиер“. Трябваха му няколко секунди, за да си спомни собствения псевдоним.

Оправда се в службата с пристъп на мигрена, за да отскочи след обедната почивка до един апартамент на Саут Одли Стрийт и да предаде съобщението на Англичанина, който му отвори. Последният с нищо не показа да е изненадан от искането да замине след три часа за Виена. Събра набързо някои вещи от първа необходимост в пътническа чанта и двамата се отправиха с такси към летище Хийтроу. След като французинът призна, че не се е сетил да плаща в брой и носи единствено паспорт и чековата си книжка, Англичанина извади спокойно пачка банкноти, колкото за два двупосочни билета.