Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Роден си позволи една от своите редки усмивки при мисълта какво би станало, ако Виктор се ядоса достатъчно с едрокалибрения колт под мишница. На вратата се почука. Роден прекоси стаята и долепи устни до дървото:

— Oui?

Този път прозвуча гласът на Рьоне Монклер, тревожен и напрегнат.

— Марк, за Бога…

Роден отвори широко вратата. Стърчащият зад него полски гигант съвсем смаляваше Монклер. Лявата ръка на Виктор обгръщаше изцяло счетоводителя, сковала и двете му ръце покрай тялото.

— Ca va, Victor 16 16 Всичко е наред, Виктор. (фр.) — Б.пр. — промълви Роден и Монклер бе освободен. Той пристъпи с облекчение в стаята и отправи гримаса към хилещия се от креслото до огъня Касон. Вратата отново се затвори и Роден повторно се извини.

Монклер приближи и двамата се ръкуваха. Новодошлият свали балтона си, остана по измачкан, зле скроен тъмносив костюм, който не му стоеше добре. Както повечето привикнали към униформата бивши военни, двамата с Роден не изглеждаха добре в костюм.

Като домакин, Роден настани гостите си в двете кресла. За себе си остави стола с права облегалка до масата, която му служеше за писалище. Извади от нощното шкафче бутилка френски коняк и го вдигна с безмълвен въпрос в погледа. И двамата гости кимнаха утвърдително. Роден наля по една щедра порция в трите чаши и подаде две на Монклер и Касон. Гостите отпиха първи и зачакаха топлината на алкохола да се справи със студа вътре в тях.

Ниският и набит Рьоне Монклер беше кадрови офицер като Роден, но за разлика от домакина не беше виждал битка. По-голямата част от живота си бе прослужил в административни звена, а последните десет години прекара в счетоводния отдел на Чуждестранния легион. През пролетта на 1963 година стана ковчежник на ОАС.

Андре Касон бе единственият цивилен. Дребен и педантичен, той продължаваше да се облича като банков чиновник, какъвто бе в Алжир. Беше координатор на нелегалното политическо ръководство на ОАС в самата Франция.

И двамата, както и Роден минаваха за крайни дори в ОАС, макар и по различни причини. Монклер бе имал син, деветнадесетгодишен младеж, който отбиваше военната си служба в Алжир преди три години, докато баща му ръководеше счетоводния отдел на разположената край Марсилия база на Чуждестранния легион. Майор Монклер дори не видя трупа на сина си. Той бе предаден на земята от патрула, превзел селцето, където бе държан плененият от партизаните млад редник. По-късно обаче научи подробности за това, което е било сторено на младежа. Нищо не остава скрито за дълго в Легиона. Хората приказват.

Андре Касон бе ангажиран по-дълбоко. Роден в Алжир, целият му живот се въртеше покрай грижите, свързани с работата, жилището и семейството. Централата на банката, в която работеше, се намираше в Париж, така че падането на Алжир нямаше да го остави на улицата. Когато обаче през 1960 година заселниците се разбунтуваха, той бе с тях — един от водачите в родния си град Константин. Службата си запази въпреки всичко и след това, но когато започнаха да се закриват влог след влог, а деловите хора взеха да се връщат в родината, той разбра, че златните дни на Франция в Алжир са вече минало. Малко след военния метеж, вбесен от новата голистка политика и бедственото положение на дребните фермери и търговци, бягащи разорени от родните места към една страна едва съзирана от повечето през морската шир, той помогна на ОАС да задигне тридесет милиона стари франка от собствената му банка. Съучастничеството му не остана скрито и бе обадено от един младши касиер, което сложи точка на кариерата му в банката. Изпрати жена си и двете деца при тъста и тъщата в Перпинян и се присъедини към ОАС. За последните бе особено ценно обстоятелството, че лично познаваше хиляди симпатизанти на организацията, които сега живееха във Франция.

Марк Роден седна зад писалището си и загледа другите двама. И те го наблюдаваха с любопитство, но без да задават въпроси.

Внимателно и последователно Роден започна изложението си, като наблегна на растящия брой провали и поражения, нанесени на ОАС от френските тайни служби през последните няколко месеца. Гостите му бяха вперили мрачен поглед в чашите си.

— Длъжни сме да приемем фактите каквито са. През изминалите четири месеца претърпяхме три тежки удара. Осуетеният опит във Военното училище е само последната брънка от една дълга поредица подобни опити, неуспели преди още да са започнали. Единствените два случая, при които наши хора съумяха да се доближат до него, се провалиха поради елементарни грешки в подготовката или изпълнението. Няма нужда да се впускам в подробности — вие ги знаете не по-зле от мен.