Бернд Френц: Отхвърлените

Макар че Аруула само преживяваше емоциите на чужд човек, почувства следващия удар, сякаш бяха улучени собствените й ребра. Накрая нещо се стовари като чук върху ръката и главата и контактът прекъсна.

С обляно в пот лице Аруула се стресна. Задушаваше я ужас, когато си помисли какво причиниха току-що на жертвата.

— Какво има? — откъсна я от мислите й Мат.

— Трябва да помогнем! — отговори тя отсечено. — Оттатък! Посочи едно обрасло в трева възвишение, което се намираше само на хвърлей копие от шосето. Смъртният страх на чуждия човек беше като невидим сигнал, който й посочваше пътя към мястото на нападението.

— Окей, може би сега трябва аз да поема волана — предложи Мат, но Аруула вече беше завъртяла контактния ключ и беше включила на първа скорост.

Сега, когато беше с мислите си при безпомощната жертва, ръцете й действаха съвсем автоматично. Докато Мат се усети, тя изви рязко волана и потегли с буксуващи гуми. С подскоци пореше през високата до колене трева и със сигурността на сомнамбул превключваше на все по-голяма скорост. Чувство за опасност се надигна у Мат, когато видя с каква скорост колата лети към височината.

— Не толкова бързо! — изръмжа на Аруула. — От другата страна отново има спускане!

Тогава джипът се стрелна отвъд върха на хълма! Буксуващите колела увиснаха за секунди във въздуха, преди да потънат в морето от трева и с трясък да се стоварят на земята.

Мат с голяма мъка се задържаше на седалката си, докато стенещите ресори отново го изхвърлят нагоре. Тъкмо искаше да наругае Аруула за главоломното каране, когато видя защо тя бърза.

На по-малко от двайсет метра няколко брутални дангалаци налагаха паднало на земята момче, което се беше свило като ембрион, за да се предпази от ударите.

Докато джипът хвърчеше към групата, Мат видя, че недодяланите мъже не са обикновени хора. Цялостната им физиономия изглеждаше странно деформирана или, по-точно казано — дегенерирала. Да, при по-подробно вглеждане тези мъже наподобяваха изображенията на хора от каменната ера, каквито Мат познаваше от книгите.

Което само по себе си беше невъзможно! Дори при удара с кометата човешката цивилизация да беше върната назад в развитието си, катастрофата не би могла да обърне назад самата еволюция.

Онова, което освен това смущаваше Мат при вида на тези „неандерталци“, бяха разпарцалените дрехи, които носеха. Но той нямаше време да продължи мисълта си. Без да намалява скоростта, Аруула се понесе към хората от каменния век. Искаше колкото е възможно по-бързо да помогне на беззащитното момче, затова натисна спирачките едва в последния момент.

Маймуночовеците междувременно бяха оставили жертвата си и се пулеха уплашено в гърмящото чудовище, което се беше стрелнало към тях като хищник.

Спирачните дискове на джипа протестираха с пищене срещу внезапното спиране на Аруула. Колелата блокираха и се плъзнаха по тревата. Точно срещу двама маймуночовеци! Миг след това бяха грабнати с огромна сила и запратени във въздуха от капака на двигателя. Звукът на чупещи се кости заглуши този на загасващия мотор.

За момент Мат почувства състрадание към блъснатите същества, но видът на безпомощното момче му напомни, че Аруула не е имала друг избор. Ако искаха да победят тази животинска орда, трябваше да действат безогледно.

Секунди по-късно стана ясно, че дори е подценил опасната ситуация. Първобитните хора от каменния век не се оказаха особено впечатлени от появата на джипа. Като по безмълвна команда се нахвърлиха върху превозното средство и при това разтърсваха заплашително косматите си юмруци.

Мат тъкмо искаше да се вдигне от джипа, когато най-предният нападател стигна до колата. Пилотът светкавично вдигна крака, опря се на рамката на джипа и заби токовете на военните си ботуши в лицето на неандерталеца.

Черепът на маймуночовека се отметна към тила му, а назалната му кост се счупи от силния удар. Въпреки ритника великанът не се отдръпна нито сантиметър назад. Само разтърси глава с грухтене, сякаш искаше да прогони досадна муха — и отново се приготви за борба.

Но Мат използва краткия миг, за да си подсигури по-стабилна позиция. Преди маймуночовекът да поеме инициативата, отправи два бързи прави удара, които улучиха едрото лице на полумаймуната. Пак без да постигнат никакъв видим ефект. Всичко, което спечели, беше, че неандерталецът бясно закрещя и го удари с двете си лапи в гърдите. Ударът се стовари върху Мат като парен чук и го запокити назад. Просна се ужасно силно на гърба си, докато неандерталецът се спусна към него и развъртя във въздуха дългите си ръце като млатила за вършитба. Косматите юмруци се изсипаха върху Мат като удари с чук, така че той не виждаше никаква възможност да се изправи.