Бернд Френц: Отхвърлените

— Превключи! Трябва да превключиш! — извика Мат към своята загърната в плъхови кожи спътница. Големи усилия му струваше да надвика рева на мотора, който безнадеждно виеше на трета скорост. Въпреки това, изглежда, Аруула го чу. Без да сваля крака си от педала на газта, натисна съединителя с левия и силно блъсна скоростния лост напред, сякаш искаше да забие лъскавия си меч в някакъв противник.

Скоростната кутия се подчини със скърцане на бруталната манипулация на шофьорката.

На Мат му се прииска да си запуши ушите, но предпочете да се подпира с двете ръце, за да не си блъсне главата в нещо. В този момент болезнено му липсваха предпазните колани, чиято текстилна структура се беше разпаднала през последните няколко столетия, докато останалите части на превозното средство бяха устояли на дългия престой в запълнения с моторно масло канал.

Когато Аруула отпусна рязко съединителя, Мат с все сила се опитваше да се задържи при опърничавите подскоци на джипа.

— Отпусни крака си от газта! — изръмжа той, докато рязкото ускорение отново го притисна към седалката.

Варварката послушно намали скоростта, конвулсивно стискайки волана, за да насочва джипа по следата. Погледна тържествуващо към Мат.

— Мисля, разбрала как функционира — заяви тя гордо.

Пилотът кимна страдалчески, преди да отговори:

— Гледай, моля те, напред и се опитай за известно време да запазиш тази скорост.

Разочарована от хладната му реакция, варварката гледаше напред и нарочно мина през две дълбоки дупки, така че Мат отново беше подхвърлен в седалката.

С оглед на болките в опашната си кост Мат междувременно съжали, че предложи на Аруула да я учи да шофира. Мислеше си, че в бъдеще по-бързо ще могат да се придвижват, ако се сменяха зад волана на джипа.

Освен това искаше да разсее варварката от последните съпътстващи абстиненцията й явления, които се дължаха на консумираните мутирали плодове в Рим.

Но очевидно беше надценил способностите й. Дори и след многочасови упражнения на нея й липсваше финият усет за боравене с техниката. Все още третираше машината като ездитно животно, над което трябваше да наложи волята си.

Но може би Мат просто трябваше да й даде повечко време. В последна сметка знанията за двигателя с вътрешно горене означаваха за Аруула културен скок, все едно да пъхнеш самобръсначка в ръката на средновековен човек. Като човек от XXI век, естествено, за Мат беше много по-лесно да се приспособи към културното ниво на тази епоха. Макар че сигурно не беше леко да приеме, че така да се каже, от минута на минута обичайната му среда отстъпва място на този… кошмарен свят. Как е могло да се случи, на това Мат Дракс и след осем седмици не успя да намери никакъв логичен отговор.

В други области, напротив, красивата варварка, която както и преди го наричаше „Маддракс“, показваше интелигентност над средната, която я издигаше далеч над съвременниците й. Така например тя научи английски език значително по-бързо, отколкото Мат усвояваше примитивното, съставено от всякакви древни езици словесно богатство на варварите.

Вероятно способността й бързо да схваща нещата имаше връзка с телепатичната й дарба, която вече на няколко пъти беше забелязал у нея. Почти изглеждаше, че тя чувства смисъла на думите му.

Не, красивата му спътница със сигурност не беше глупава. Въпреки това той трябваше да внимава и да не предявява прекомерни изисквания към нея. Вече донякъде примирен, Мат наблюдаваше как Аруула кара джипа на север с равномерна скорост по едва забележимата пътека.

Там се надяваше да намери полковник Ханк Уйлямс, който пожелал да тръгне в тази посока. Поне капитан Ървин Честър твърдеше така, преди да загине като гладиатор в римския Колизей. При мисълта за смъртта на другаря си някогашният американски пилот се измъчваше от угризения на съвестта, макар че капитанът прие удара на меча на Аруула като избавление.

За да разсее мрачните си спомени, Мат се обърна към шестте резервни туби, които бяха натрупани върху багажника на джипа. Може би бензинът, който се плискаше във вътрешността на маслиненозелените туби, щеше да стигне, докато намери Уйлямс или някой друг приятел от своето ято. Заедно щеше да е много по-лесно за пилотите да се закрепят в това враждебно обкръжение, в което очевидно бяха попаднали при скока в друго измерение на времето.

— Какво има? Сбърках ли нещо? — осведоми се Аруула, която свърза израза на съмнение, изписан на лицето му, със своите шофьорски способности.