Азаря Фархи - В кратера на вулкана

— Снимачните апарати работят още от момента, в който влязохме във вулкана — отговори Южин. — Ние често сътрудничим на кинематографията.

— Стига! Съвсем ме залисахте с вашата подводна красота.

Професор Соловьов отиде при своите уреди и започна да отчита първите резултати. Но какво бе това? В скалата, на дълбочина около 30–40 метра, се забелязваха някакви правилни очертания.

— Кристали! Кристали в скалата!

Какво можеше да бъде това? Диаманти? Някакъв друг скъп минерал?

— Гледайте тук, капитане! Гледайте тук! — професорът развълнувано посочи на Южин към геоложкия апарат. — Виждате ли тези малки правилни форми. Как мислите, дали не е това, за което сме дошли?

Два часа по-късно подводницата лежеше на една хоризонтална площадка в кратера. Оттук професорът изпрати в недрата на вулканските скали подземното торпедо. То трябваше да донесе от тези кристали, които те видяха на екрана на апарата.

Агентите на Карни действуваха. Те успяха да заблудят ръководството на експедицията. Потъването на японската риболовна шкуна бе инсценирано добре. Двамата спасени японци бяха зачислени като помощници в една от геоложките групи.

От техните малки сплеснати очи не можеше да се скрие нищо. Опитни в своята работа, те успяха лесно да спечелят доверието на научните работници.

Подводницата на капитан Смит чакаше, отдалечена на около 30 мили от острова. Всеки ден капитанът получаваше сведения.

— Още нищо…

— Още нищо…

— Диаманти няма…

„Дано и да няма!“ — мислеше капитанът, като се разхождаше из своята каюта. Цялата тази история никак не му харесваше. Той нямаше вяра на никого и се страхуваше. Ами ако го откриеха. Старините му бяха осигурени и никак не му се рискуваше.

Но ето една вечер съобщението дойде. Тревожно прозвучаха по етера изпращаните от острова сигнали.

„Намериха диаманти — съобщаваха японците, — на острова откриха няколко места с диамантени находища. Видяхме един от тях, голям колкото юмрук… Но това е нищо. В кратера на подводния вулкан работи групата на професор Соловьов. Разказват, че са открити изумителни съкровища. Безсилни сме да попречим, защото биха ни заловили. Резултатите от изследванията се предават на континента всеки ден…“

Смит изруга. За няколко секунди той дочете съобщението и го хвърли на пода. Какъв сюрприз! Той самият имаше акции от диамантената корпорация. Ако това, за което съобщаваха японците, бе вярно, паричките му отиваха по дяволите. Трябваше да бърза! Той единствен знаеше за откритите съкровища!

Капитанът се хвърли към радиопредавателя. Нека продадат акциите му. Веднага!

След половин час, пребледнял и разстроен, капитанът шифрова съобщението. Милиардерът трябваше само да бъде информиран. Наближаваше уреченото време.

Карни седеше в кабинета си и също чакаше. Струваше му се, че стрелките едва се движат по циферблата. Най-после часовникът удари десет и мис Мери завъртя бутона на приемателя.

— Смит предава, сър.

— Отговорете и приемайте.

Секретарката вдигна бавно едрата си ръка и включи записвателния апарат. Той затрака и върху тънката лента се появиха първите думи.

„Експедицията откри огромни количества диаманти — прочете бавно мис Мери. — Надхвърлени са и най-смелите очаквания. Резултатите от проучванията се знаят в Москва. Какво да правим? Чакам нареждания. Капитан Смит.“

Карни гледаше секретарката си с налудничав поглед. Рухваше всичко, всичко пропадаше, всичко отиваше по дяволите! Няма защо да се хвърлят капиталовложения в новите диамантени рудници. Нямаше защо да се крият повече диамантите! Комунистите имаха диаманти, много диаманти и скоро щяха да излязат с тях на световния пазар…

— Капитанът чака. Какво да отговори?

— Да действува, както знае! — изхриптя Карни. Той сякаш вече не можеше да мисли.

— И да унищожи експедицията, след нея ще дойде друга. По-добре да се оттегли тихо, без инциденти…

— Не! Да хвърли мините по пътя им и тогава да се оттегли!

— Диаманти!… — като в просъница прошепна милиардерът, докато секретарката предаваше съобщението на капитана. — Имаме ги много, Мери. Нали?

— Да, сър. Ние запазихме най-хубавите екземпляри.

— Продавайте! Продавайте веднага! Ние ще се измъкнем… Ние имаме това предимство, че първи узнахме… Друго нищо не може да се направи…

— Другарю капитан, разрешете да доложа.

— Кажете, Левин.

— От района на острова освен нашата радиостанция предава и друга, малка радиостанция.