Азаря Фархи - В кратера на вулкана

— Проклети славяни! — процеди през зъби той и с мъка се изправи от креслото. Костеливата му ръка се плъзна по кадифето и усещането за приятна мекост пробягна по тялото му.

— Мери.

— Заповядайте, сър — отзова се веднага старата, суха и висока почти колкото господаря си секретарка. Косите й бяха старателно пригладени и боядисани.

— Повикайте Петер.

— Той отиде в тенис-парка заедно с мис Елен и още не се е върнал.

— Той никога няма да стане мъж, годен за нещо сериозно — просъска старият и куцайки, с мъка се върна до креслото. — Седнете, Мери.

— Да, сър — секретарката седна и бързо приготви бележник и молив, гледайки милиардера в очите.

— Няма смисъл… Няма да пишете нищо, Мери. Искам само да се посъветвам.

— Да, сър.

58-годишната Мери Клайн беше единствената секретарка и единственият доверен човек на стария милиардер. Той се съветваше с нея за всичко. От 38 година тя знаеше всички ходове за диамантената корпорация и беше най-ценният съветник и инициатор на всички големи удари. Тази някога изключително красива бездетна жена притежаваше ум, с който не можеха да се похвалят и четиримата главни директори на корпорацията, взети заедно.

— Вие прочетохте съобщението от нашия приятел, нали?

— Да, сър.

— Какво ще кажете?

— Мисля, че трябва да вземем мерки, но съвсем предпазливо, защото всяко излишно избързване би увеличило интереса към магмения остров.

— А не можем ли да го заемем преди руснаците?

— Преди седем месеца островът е признат за съветско владение с протокол на ООН. Направих справка. Руснаците първи са го открили и са предявили претенции. Никой не се е възпротивил. Там няма нито морски път, нито нещо друго.

— А богатствата? А диамантите?

— Още не е сигурно, сър. Струва ми се, че нашият приятел страда от излишно въображение или което е по-вероятно, иска да измъкне от нас по-значителна сума за услугата.

— В такъв случай няма да получи нито долар!

— Не, ще заплатим толкова, колкото се полага. Нито цент повече. Но трябва да се внимава. Какво би станало в най-лошия случай, ако на острова наистина има диаманти?

— Зависи от богатството на диамантената жила. При обикновения случай загубата за нас ще бъде нищожна, защото диамантите ще идат за задоволяване на вътрешния пазар на комунистическите страни. На международния пазар изменения няма да настъпят.

— Но представете си, че там се открият богати залежи и комунистите излязат със своите диаманти на международния пазар?

Милиардерът вдигна с досада костеливата си ръка. Тънките му пръсти се разпериха застрашително.

— По-добре да не ни спохожда мисълта за този ден.

— Защо, сър? Нека сме готови за удар. Комунистите могат да открият находището, ако има такова, а могат и да не го открият. Тук ние също може да играем известна роля.

— Трудно… трудно — закашля се Карни.

— Рискът е отличавал винаги джентълментите…

Мис Мери подаде на милиардера чашата мляко и докато той пиеше на малки глътки, се наведе и зашепна…

На пръв поглед откритието изглеждаше невероятно, още не можеха да се опомнят от този чуден, незабравим ден.

И сега професор Иванов сякаш виждаше този миг, когато моторницата допря левия си борд до скалата и един едър моряк ловко скочи на брега. Той бързо се огледа къде да завърже въжето за пристан и като не видя подходящо място, остана да го държи, докато екскурзиантите един след друг вървяха по протегнатото към брега мостче.

— Ето ни най-после и на сушата — извика професор Соловьов, като внимателно стъпяше на мократа от вълните скала. — Не мога да повярвам, че стоя стабилно и подът под краката ми не мърда.

Професор Иванов и Лена, които вървяха зад него, се усмихнаха.

— А като си помислите още колко път ни чака.

— Добре, че склонихме капитана за тази малка екскурзия. Ще дойдем малко на себе си.

— Гледайте какви скали! Изрязани сякаш от някакъв скулптор — не можа да сдържи възторга си девойката.

Професор Иванов замечтано гледаше напред. Неговите спокойни детски очи гледаха разкрилата се гледка с възхищение. Те подмладяваха лицата на професора и създаваха в цялата му психика нещо, което не подхождаше на възрастта му.

— Няма по-велик скулптор от природата, дъще… Няма! — каза той.

Те тръгнаха из острова, като се любуваха на острите скали от застинала магма. Островът правеше впечатление със своя геологичен строеж.

Наред с младите вулканични скали опитните геолози забелязаха и стари скали. Бушуващите подемни стихии бяха създали някакъв невъобразим хаос от геоложки форми. Гранити се преплитаха с кристални шисти и пемза — вулканска пяна, застинала при допир с водата. Бързото охлаждане беше превърнало в почти стъклени маси някои скали. Редуваха се минерали, богатство от най-разнообразни форми.