Антон Чехов - Кибритената клечка

— Моля, господа, другите да се отдръпнат! — каза следователят, когато след дълго чукане и тряскане вратата отстъпи пред брадвата и длетото. — Моля, в интереса на следствието… Урядникът, никой да не се пуска вътре!

Чубиков, помощникът му и приставът отвориха вратата и плахо, един подир друг, влязоха в спалнята. Пред очите им се разкри следната картина. До единствения прозорец имаше голям дървен креват с огромен пухен дюшек. Върху измачкания дюшек лежеше събрано накуп, измачкано одеяло. Възглавницата в басмена калъфка, също много смачкана, се търкаляше на пода. На масичката пред кревата имаше сребърен часовник и сребърна монета със стойност двадесет копейки, а също и кутия обикновен кибрит. Освен кревата, масичката и единствения стол в спалнята нямаше никакви други мебели. Като погледна под кревата, приставът видя двадесетина празни бутилки, стара сламена шапка и четвъртинка водка. Под масичката се търкаляше един ботуш, потънал в прах. Следователят огледа стаята, сви вежди и се изчерви.

— Мръсници! — измърмори той и стисна юмруци.

— Но къде е Марк Иванич? — тихо попита Дюковски.

— Моля ви да не се бъркате! — грубо му каза Чубиков. — Бъдете така добър да огледате пода! Това е втори такъв случай в моята практика, Евграф Кузмич — обърна се той към пристава, като сниши глас. — През хиляда осемстотин и седемдесета година имах също такъв случай. Ама вие сигурно помните… Убийството на търговеца Портретов. И там беше така. Мръсниците го бяха убили и измъкнали трупа през прозореца…

Чубиков отиде до прозореца, дръпна пердето настрана и внимателно бутна крилата. Прозорецът се отвори.

— Отваря се, значи, бил е само притворен… Хм!… Следи по перваза. Виждате ли? Ето следи от коляно… Някой се е прекачвал оттук… Ще трябва хубаво да се огледа прозорецът.

— На пода не се забелязва нищо особено — каза Дюковски. — Нито петна, нито драскотини. Намерих само една обгоряла клечка шведски кибрит. Ето я! Доколкото си спомням, Марк Иванич не пушеше; обикновено употребяваше серен кибрит, но в никой случай не шведски. Тази клечка може да служи като улика…

— Ах… млъкнете, моля ви се! — махна с ръка следователят. — Току ни навира своята клечка! Не мога да понасям разпалените глави!Вместо да дирите кибритени клечки, по-добре огледайте леглото!

След огледа на леглото Дюковски рапортува:

— Нито кървави, нито каквито и да било други петна … Нови разкъсвания също няма. По възглавницата — следи от зъби. Одеялото е залято с течност, която има мирис на бира и същия вкус… Общият вид на леглото дава право да мислим, че на него се е водила борба.

— И сам зная, че се е водила борба! Не ви питам дали е имало борба. Вместо да дирите борба, по-добре да бяхте…

— Единият ботуш е тук, а другият не е налице…

— Е та какво?

— Ами това, че са го удушили, когато си е събувал ботушите. Не е успял да изуе втория си ботуш, когато…

— Заплещи ги!… А откъде знаете, че са го удушили? По възглавницата има следи от зъби. Самата възглавница е много омачкана и хвърлена на два метра от кревата.

— Разяснява, бъбрицата! Я по-добре да идем в градината. По-добре да бяхте видели в градината, вместо да се ровите тук… Това аз и сам ще го свърша.

В градината следствието се залови преди всичко с оглед на тревата. Тревата под прозореца беше стъпкана. Репеят под прозореца до самата стена бе също стъпкан. Дюковски успя да намери в него няколко скършени стръка и късче памук. По плодовете на върха бяха открити власинки от тъмносин вълнен плат.

— Какъв цвят беше последният му костюм? — попита Дюковски управителя.

— Жълт, ленен.

— Отлично. Значи, те са били със син.

Няколко топчета от плода на репея бяха отрязани и грижливо увити в хартия. В това време пристигнаха полицейският началник Арцибашев-Свистаковски и докторът Тютюев. Началникът се здрависа и веднага почна да задоволява любопитството си, а докторът, висок и извънредно мършав човек с хлътнали очи, дълъг нос и остра брадичка, без да поздрави никого и без да пита нищо, седна на един пън, въздъхна и каза:

— А сърбите пак се вълнуват! Не мога да разбера какво искат! Ах, Австрия, Австрия! Твоя работа е това!

Огледът на прозореца отвън не допринесе абсолютно нищо; но огледът на тревата и на най-близките до прозореца храсти даде на следствието много полезни указания. Дюковски например успя да издири в тревата дълга тъмна ивица от петна, проточила се на няколко метра от прозореца навътре в градината. Ивицата свършваше под един люляков храст с голямо тъмнокафяво петно. Под същия храст бе намерен ботуш, който се оказа ешът на ботуша, намерен в спалнята.