— Урядникът, ти каза ли това? — обръща се унтерофицерът към урядника Жигин.
— Казах.
— Всички чуха как ти каза точно това пред целия прост народ: „На мировия съдия такива дела не са подсъдни.“ Всички чуха как ти каза точно това… Мене, ваше високородие, в огън ме хвърли, даже страх ме хвана. Я повтори, казвам, я повтори ти, такъв-онакъв, което каза! И той пак същите тия думи… Обръщам се аз към него. Че как, казвам, можеш тъй да разправяш за господин мировия съдия? Ти си полицейски урядник, а си против властта? А? Та ти, казвам, знаеш ли, че господин мировият съдия, ако пожелае, може да те доложи за такива думи в губернското жандармско управление по причина на твоето неблагонадеждно поведение? Ами знаеш ли, казвам, къде може да те прати за такива политически думи господин мировият съдия? А старшината казва: „Мировият, казва, вън от своите предели нищо не може да направи. Само малките дела са подсъдни на него.“ Точно така каза, всички чуха… „Как смееш ти, казвам, да унижаваш властта? С мене, казвам, брат, шега не бива, че лошо пише.“ Имало е случаи във Варшава или когато бях вратар в мъжката класическа прогимназия, чуя ли някакви неподходящи думи, веднага гледам на улицата за жандарин; ела, казвам, насам, кавалер — и всичко му докладвам. А тук, в село, на кого ще кажеш?… Кипнах. Стана ми обидно, че сегашният народ се е самозабравил в своеволие и неподчинение, замахнах и… то се знае, не силно, а така, законно, лекичко, за да не смее да говори такива думи за ваше високородие… Застъпи се за старшината урядникът. Аз, значи, и урядника… И тръгна тя… Поразгорещих се, ваше високородие, а пък не може човек да не удари тогава. Ако не удариш глупака, на своята си душа грях вземаш. Особено ако има защо… ако има безредие…
— Позволете! За безредието има кой да следи. За това има урядник, старшина, стотник…
— Урядникът всичко не може да види, пък и урядникът не разбира онуй, което аз разбирам…
— Но разберете, че това не е ваша работа!
— Какво? Как така да не е моя! Чудно нещо… Хората вършат безобразия и не било моя работа! Какво, да взема да ги хваля ли? Ето, те ви се жалват, че забранявам да се пеят песни… Та какво хубаво има в песните? Вместо да си намерят някаква работа да вършат, те — песни… А отгоре на това и мода извадили вечер да седят на светло. Трябва да лягат да спят, а те — разговори и смехове. Аз съм записал!
— Какво сте записали?
— Кой свети вечер.
Пришибеев изважда от джоба си омазнена хартийка, слага очилата и чете:
— „Кои селяни светят вечер: Иван Прохоров, Сава Микифоров, Пьотър Петров. Войнишката жена Щустрова, вдовицата, живее в развратно беззаконие със Семьон Кислов. Игнат Сверчок се занимава с магии и жена му Мавра е вещица, нощем ходи да дои чуждите крави.“
— Достатъчно! — казва съдията и започва да разпитва свидетелите.
Унтерофицерът Пришибеев вдига очилата на челото си и учудено гледа мировия съдия, който очевидно не е на негова страна. Опулените му очи блестят, носът му става яркочервен. Гледа той съдията, свидетелите и в никакъв случай не може да разбере защо съдията е така развълнуван и защо от всички краища на стаята се чува ту ропот, ту сдържан смях. Не разбира той и присъдата: един месец затвор!
— За какво?! — разперва в недоумение ръце. — По какъв закон?
И за него е ясно, че светът се е изменил и че вече е невъзможно да се живее на тоя свят. Мрачни, тъжни мисли го обземат. Но като излиза от стаята и вижда селяните, които се трупат и приказват за нещо, той по навик, който не може вече да надделее, застава по войнишки и вика с прегракнал, сърдит глас:
— Нарроде, пръскай се! Не се трупай! По домовете!
1885
© Желязка Купенова, превод от руски
Антон Павлович Чехов
Унтер Пришибеев, 1885
Източник: http://bezmonitor.com
Сканиране: Тони
Антон П. Чехов, Разкази 1880–1886, Народна култура 1969
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1998]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:30
Волостен (ист.) — от волост (адм.-териториална единица в Русия — днес район)
Стотник (дорев.) — селянин, избран на общо събрание за полицейски надзирател на сто къщи
в царската армия завеждащ склад, където се Пазят дрехите, продоволствието и пр.