Лий Чайлд - По трудния начин

— Да, точно така. Всички деца имат такива кукли.

— Джейд обаче нямаше. Точно това липсваше от нейната стая. Имаше нови плюшени мечета и нови кукли. Наскоро купени играчки, към които не се е привързала. Но нямаше никакви стари любими неща.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ако Джейд е била отвлечена по пътя към „Блумингдейлс“ в някоя обикновена делнична сутрин, щях да намеря всичките й стари любими играчки в нейната стая. Но аз не ги намерих.

— И какво означава това?

— Означава, че Джейд е знаела, че ще тръгва. Означава, че си е събрала багажа .

Ричър зави наляво на Риджънтс Парк и тръгна на север, към магистралата М–1, която щеше да ги изведе обратно чак до околовръстния път М–25. След завоя започна да кара малко по-спокойно. Не искаше да го арестува английската пътна полиция. Не можеше да си позволи да пилее време по този начин. Пресметна, че точно в този момент има около два часа преднина пред Едуард Лейн. Щеше да мине около час, преди Лейн да осъзнае, че са го изоставили, и още час, докато намери кола и организира преследване. Значи два часа. По-добре да имаше повече време, но и два часа може би щяха да му стигнат.

Може би.

— Джейд си е събрала багажа? — повтори Полинг.

— Кейт също — отвърна Ричър.

— Какво е взела Кейт?

— Само едно нещо. Най-скъпоценното си притежание. Най-скъпия си спомен. Снимката, на която е с дъщеря си. От спалнята. Една от най-красивите фотографии, които съм виждал.

Полинг помълча малко. После каза:

— Но ти си виждал тази снимка. Значи не я е взела.

Ричър поклати глава.

— Виждал съм фотокопие. Направено в „Стейпълс“, на лазерен дигитален принтер, по два долара на снимка. Занесено вкъщи и пъхнато в рамка. Много добро копие, но все пак недостатъчно добро. Цветовете бяха малко по-крещящи, а лицата изглеждаха някак пластмасови.

— Но кой си събира багажа, когато ще го отвличат? Откъде ще знае, по дяволите?

— Те не са били отвлечени — отвърна Ричър. — Точно там е работата. Били са спасени. Освободени. Пуснати от клетката. И сега живеят някъде. Живи, здрави и щастливи. Може би малко напрегнати, но все пак волни като птички.

Продължиха да карат бавно и неизменно на север, през покрайнините на Лондон, Финчли и Суис Котидж, към Хендън.

— Кейт е повярвала на Ди Мари — продължи Ричър. — Точно това е станало в Хамптънс. Ди Мари е разказала на Кейт за Ан, предупредила я е и Кейт й е повярвала. Както каза Пати Джоузеф, нещо в историята и нещо в характера на съпруга й е накарало Кейт да повярва. Може би вече е усещала същото като Ан преди пет години. Може би вече е планирала да тръгне по същия път.

— Нали знаеш какво означава това? — попита Полинг.

— Разбира се.

— Означава, че Тейлър им е помогнал.

— Естествено.

— Той ги е спасил, скрил ги е на сигурно място, защитил ги е и е рискувал живота си за тях. Той е добрият, а не лошият.

Ричър кимна.

— А аз току-що казах на Лейн къде се намира.

Те минаха през Хендън, пребориха се с последното кръстовище на Лондон и се качиха в южния край на магистрала М–1. Ричър натисна газта и малкият миникупър бързо ускори до 150 километра в час.

— Ами парите? — попита Полинг.

— Издръжка — отвърна Ричър. — Това е бил единственият шанс на Кейт да я получи. Ние смятахме, че парите са половината от печалбата за операцията в Буркина Фасо, и това наистина е така, но в очите на Кейт те са представлявали и половината от общите средства на семейството. Половината от капитала на Лейн. Тя има право на тези пари. Вероятно и тя е внасяла средства в началото. Изглежда, че Лейн използва жените си и за това. Освен за украса.

— Какъв план само — каза Полинг.

— Сигурно са сметнали, че няма друг начин. И вероятно са били прави.

— Да, но са допуснали грешки.

— Да. Ако наистина искаш да изчезнеш, не трябва да вземаш нищо със себе си. Абсолютно нищо. Това е фатална грешка.

— Кой е помогнал на Тейлър?

— Никой.

— Нали е имал партньор американец? По телефона.

— Била е самата Кейт. Ти беше наполовина права преди няколко дни. Наистина е била жена. Но не Ди Мари, а самата Кейт. Няма друг начин. Те са били в един отбор. Били са партньори. Тя е водела преговорите, защото Тейлър не е можел. И не е било никак лесно. Всеки път, когато Лейн е искал да чуе нейния глас, за да се увери, че е жива, тя е трябвало да изключва машината, а после отново да я включва.

— Ти наистина ли каза на Лейн къде е Тейлър?

— Почти. Не казах Бишъпс Парджетър. Успях да се сетя навреме. Казах му само Фенчърч Сейнт Мери. Но това е доста близо. А вече бях казал, че е в графство Норфък. Бях казал, че е на петдесет километра от Норич. И вече бях споменал Грейндж Фарм. Ще се сети. Може да се справи за две минути, ако разполага с добра карта.