Лий Чайлд - Лесни за убиване

Таксито с мъка се изкачваше по дълъг хълм, покрай малък търговски център със супермаркет и няколко магазина от двете му страни. Паркингът беше полупразен.

— Защо сме тук? — попита Харпър.

— Защото Симека е следващата — отговори Ричър.

Таксито продължаваше да напредва по хълма.

— Кажи ми кой е!

— По-добре помисли за начина — отговори Ричър. — Това е абсолютното, окончателно доказателство.

Симека премести празната кутия два сантиметра вдясно, после пак се вгледа внимателно. Увери се, че всичко е наред, и изтича нагоре по стълбите. Чувстваше, че трябва да бърза.

— Задъха ли се? — попитаха я.

Симека преглътна и кимна.

— Тичах — отговори тя. — От мазето дотук.

— Добре, отдъхни си малко.

Симека пое дълбоко дъх и отметна косата от лицето си.

— Добре съм вече.

— Сега трябва да влезеш във ваната.

Симека се усмихна.

— Ще стана цялата зелена.

— Да. Ще станеш зелена.

Симека застана до ваната и вдигна единия си крак. Изпъна стъпалото и го потопи.

— Топло е — каза.

— Това е добре.

Симека потопи и другия си крак и се изправи до колене в течността.

— А сега седни. Внимателно.

Симека се улови за ръба на ваната и внимателно се отпусна надолу.

— Изпъни краката.

Коленете й се скриха под повърхността.

— Потопи ръцете.

Тя отпусна ръце край бедрата си.

— Добре. А сега се плъзни надолу. Бавно и внимателно.

За момент коленете й се показаха над повърхността.

Бяха се боядисали в зелено. Отпусна се назад и почувства топлината нагоре по тялото си. Раменете й се скриха под водата.

— Главата назад.

Симека отпусна глава върху ръба на ваната и погледна към тавана. Косата й се потопи в течността.

— Някога яла ли си стриди?

Симека кимна. Почувства как и косата й се завъртя във водата заедно с движението на главата й.

— Няколко пъти.

— Помниш ли чувството, което изпита? Слагаш ги в устата си и после изведнъж ги гълташ целите. Просто ги поглъщаш.

Симека отново кимна.

— Харесаха ми.

— Добре. Сега си представи, че езикът ти е стрида.

Симека погледна смаяно.

— Не разбирам — каза тя.

— Искам да си глътнеш езика. Просто искам да го преглътнеш, като че ли е стрида.

— Не знам дали ще мога.

— Ще опиташ ли?

— Разбира се.

— Добре, направи го веднага.

Симека се съсредоточи и опита. Нищо не се получи. Само издаде гърлен звук.

— Не става — каза тя.

— Помогни си с пръст. И другите трябваше да направят така.

— С моя пръст?

— Натисни го назад с пръста си. При другите се получи.

— Добре.

Вдигна ръка. По кожата й се стичаха зелени вадички.

— Кой пръст?

— Опитай със средния. Той е най-дълъг.

Симека изпъна средния си пръст и сгъна останалите. Отвори уста.

— Мушни го под езика си. И натисни силно назад, Симека отвори широко уста и натисна силно.

— А сега преглътни.

Тя преглътна. И после разтвори широко очи, изпълнени с ужас.

Таксито спря пред патрулната кола. Ричър слезе първи, от една страна, защото беше неспокоен, и от друга, защото искаше Харпър да плати сметката. Застана на тротоара и се огледа. После отиде до колата на полицая и се наведе.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Кой сте вие? — попита ченгето.

— ФБР — отговори Ричър. — Има ли някакви проблеми?

— Може ли да видя значката ви?

— Харпър, покажи значката си на тоя приятел — извика Ричър.

Таксито даде на заден, обърна и потегли обратно. Харпър бръкна в чантата си и извади служебната си значка. Полицаят я погледна и се успокои. Харпър я прибра обратно в чантата си и застана на тротоара, гледайки към къщата.

— Съвсем спокойно е — каза ченгето през прозореца на колата.

— Тя вътре ли е? — попита Ричър.

Полицаят посочи гаража.

— Току-що се върна от магазина.

— Излизала е, така ли?

— Не мога да я спра — каза ченгето.

— Провери ли колата й, когато се върна?

— Да. Върна се с два плика покупки. След това дойде някакъв свещеник. Военен. Искаше да й помага за нещо. Тя го отпрати.

Ричър кимна.

— Нормално. Симека не е религиозна.

— Убедих се сам — каза ченгето.

— Добре — кимна Ричър. — Да влизаме.

— Само не я питайте къде е тоалетната — добави ченгето.

— Защо?

— Защото става много сприхава, когато я безпокоят.

— Ще поема риска — отвърна Ричър.

— Ще й дадете ли това?

Полицаят се наведе, взе празната порцеланова чаша от пода на колата и я подаде през прозореца.

— Донесе ми кафе — обясни той. — Всъщност е добра жена, когато човек я опознае.