Йо Цибел - Богът от ледовете

— Няма да го направя. Слизай, Аруула! Заповядвам ти като син на вожда!

Аруула избухна в презрителен смях.

— Едва ти е подкарал мъх по брадата и искаш да ми заповядваш? — Смехът й беше дълбок и суров. — Правя каквото си искам. И ще те вземе Оргуудоо, ако се опиташ да ми попречиш!

Но Радаан не се уплаши от това. Скочи на хълбока на нейния фреккойшер сграбчи десния крак на Аруула и я смъкна от животното. Бухнаха в снега.

За момент Аруула остана без дъх, когато потънаха в ледената белота. Почувства ръката на Радаан под брадичката си. Стискаше врата й като менгеме.

— Ще правиш каквото ти кажа! — изрече синът на вожда. Така е по-добре. За всички ни!

Аруула сви ръце, вдигна лакти и с все сила ги стовари в гръдния кош на Радаан. Той силно изохка. Клещите около врата й се отпуснаха.

Тя докопа ръката му и заби зъбите си в нея с все сила, докато усети вкуса на кръвта. Накрая той я пусна. Тя скочи и извади меча от ножницата.

Стисна дръжката с две ръце. Застрашително насочи острието към гърлото на лежащия в снега Радаан.

— Не знам какво сте намислили с Балоор! — изсъска тя. Но няма да позволя да навредите на Маддракс!

Радаан я гледаше втренчено, невярващ на очите си. С опрени в снега длани, внимателно се измъкна от обхвата на меча й.

— Той не е никакъв бог, Аруула, измами ни…

— Никога не е твърдял, че е бог. Балоор каза това. — Аруула го фиксира с поглед. — Къде го е повел Балоор?

— Той ни измами… — Радаан се изправи и изтръска снега от коженото наметало. — Чужденец е и ти чу, че не е дошъл сам. Изглежда, изобщо не я чуваше. — Искат да ни унищожат… Стоеше разкрачен и приведен напред. Сняг висеше по черните му къдри. Тъмните му очи неспокойно мигаха. От устата му излизаше пара на къси интервали.

— Говориш като дете, Радаан — каза Аруула хладно. — Кажи къде го води Балоор.

— До неговата огнена птица.

Аруула знаеше, че я лъже. И го усещаше. Отново пред вътрешното й око пробягаха тараци. Неясни картини от духа на Радаан. Всъщност не искаше ли Говорещият с боговете да предаде Маддракс на тараците?

— Не ме лъжи, Радаан — изсъска тя. — Знам пътя за мястото, където падна огнената птица. Не е този! — Погледна към фреккойшера. Животното беше спряло горе на гребена на ледника. Любопитно поглеждаше към нея. — Сега ще продължа да яздя. Разбрано ли е?

Свали едната си ръка от дръжката на меча, пъхна палец и показалец в уста и изсвири. Фреккойшерът се заспуска на големи скокове по ледника.

— Съблазнил те е. — Очите на Радаан се присвиха. — И ти си му се отдала! — Светкавично измъкна меча си. — Ти… жено на много мъже! — Омраза и огорчение изкривиха младото му лице в злобна гримаса.

— Нито дума повече, Радаан! — извика Аруула. Малко зад нея се изви снежен облак. Нейният фреккойшер пляскаше с крила и извиваше зеления си череп натам-насам. — Демон ти внушава това, което говориш! — Със застрашително вдигнато към младия воин острие на меча си тя се оттегляше крачка по крачка.

— Предупреждавам те, Радаан… — Кафявите й очи святкаха гневно.

Синът на вожда размаха меча си. С три крачки беше до нея. Със звън острието му разсече студения въздух и изсвистя към Аруула. Но тя се отдръпна настрани и вдигна оръжието си. С дрънчене се стовариха острие в острие.

Аруула нададе яростен вик.

— Искаш да ме убиеш ли, Радаан? — изстена тя.

— Ако искаш да живееш, избери мен! — Радаан вдигна меча над рамото си с двете ръце. — Ако ли не, никой не трябва да те има.

— Никога няма да бъда твоя — просъска Аруула.

— Тогава умри! — изръмжа Радаан. Втурна се към нея. Аруула вдигна меча над главата си, за да се предпази. Но мечът на Радаан се стовари върху нея с такава сила, че тя се олюля и падна по гръб в снега.

Радаан се нахвърли върху нея и отново замахна. Аруула се претърколи настрана, засили се при самото превъртане и стовари широката страна на меча си върху превързаното му бедро. Чу се грозно изпращяване. Радаан изкрещя и се строполи. Аруула беше счупила започналата вече да зараства кост на бедрото.

Тя се вдигна бързо от снега и насочи оръжието към ръката му, която държеше меча. Той изкрещя. Мечът му се изви във въздуха и се заби в снега на няколко крачки зад него.

Опря острието на меча си в гърлото му. Тежко дишайки, застана над него.

— Радаане, сине на вожда Зорбан, днес ще дам клетва, чуй ме добре.

Омраза и болка изкривиха лицето на младия момък. Беше блед и очите му сълзяха, докато гледаше втренчено Аруула. Воин, победен от жена, никога не забравяше това.