Джовани Бокачо - Декамерон

Дублон — старинна монета.

Във всички канцони към текста трябва да се имат предвид някои стилни условности на провансалската рицарска поезия, намерила продължение в Италия най-напред в лицето на постите на Сицилианската школа, а сетне в блестящата традиция на „dolce stil nuovo“, е неговите големи представители Кавалканти, Гуиницели и Данте. Заедно с философския платонизъм, присаден на християнска почва, характерно за тази поезия е персонифицирането на любовта и лицето на Амур или Любов, както пие предпочитаме да го наричаме, когото поетът нарича още „господарю“, „синьоре“, „повелителю мой“. — Б. пр.

Мулето на свети Бенедикт и коня на свети Джовани Гуалберто — иронична забележка за монаха, по която трябва да се съди, че е бил от ордена на бенедиктинците и по-точно от само братство към този орден, основано от свети Джовани Гуалберто.

Подеста — управител на италианските общини през Средните векове, който раздавал правосъдие, командувал войската по време на война. Обикновено го извиквали от друг град и заемал длъжността в продължение на една година.

Контето. — Б. пр.

Абатство — 1. Католически манастир с принадлежащите му имоти и области; 2. Звание и длъжност на абат.

„… Името, с което се обръщате към мен…“ — Филострато, което значи „сломен от любов“.

Гуидо Кавалканти (1259–1300) — италиански поет и философ от школата на така наречения „сладък нов стил“.

Данте Алигиери (1265–1321) — велик италиански поет, автор на „Божествена комедия“.

Чино да Пистоя (1270–1336) — италиански юрист и поет, принадлежащ към школата на „сладкия нов стил“.

Унция — в случая е употребено като название на стара златна монета.

Стампита — любовна песен, изпълнявана с инструментален съпровод.

„… В Рим, някога глава на света, а сега негова опашка…“ — тук авторът намеква за така наречения „Авиньонски плен на папите“, когато папският престол е бил пренесен от Рим в Авиньон — Франция, а папата се е намирал под пълна зависимост от френския крал.

„… По времето, когато добрият крал Гулиелмо…“ — става дума за нормандския крал Вилхелм II, управлявал Сицилия от 1116 до 1189 година.

„… песента за Троил и Хризеида…“ — в поемата си „Филострато“ Бокачо възпява трагичната любов на Троил, син на троянския цар Приам, към гръцката пленница Хризеида.

Лук. — Б. пр.

Кита.

Мърляча.

Свинята.

„…че в Алтопашо от него можели да изкарат цял казан чорба…“ — става дума за казана на манастира в Алтопашо, в провинция Лука, където монасите два пъти седмично варели чорба и я раздавали на бедните.

Привилегиите на Порчелана — това е названието на една болница във Флоренция. Използувайки името на тази болница, както и някои от другите названия в същата новела, авторът иска да подчертае, че свещеникът използува невежеството на своите енориаши, за да ги лъже, че е обикалял света.

„… ребро от словото стана на плът излез на прозореца…“ — изопачено от „словото стана плът“ от евангелието на Йоан.

Склоновете на Монтеморело — Монте Морело е хълм край Флоренция.

Партяни (или парти) — скитско племе.

Малвазия — сорт сладко грозде; вино, което се прави от него.

Арчит и Палемон — герои от поемата на Бокачо „Тезеида“ — те са влюбени в Емилия, роднина на гръцкия цар Тезей, и се бият на дуел, за да решат на кого да принадлежи тя.

„… сякаш успели да вържат султана и да го закарат от Александрия в Авиньон…“ — т.е. при папата (виж Ден пети, т. 2).

Рида — селски народен танц, играе се в кръг.

Балонкио — вид народен танц.

Salvum me fac — със залог.

Sine Custodia — без залог(юридически формули при покупко-продажба).

Берлиндзона — да не се смесва с град Берлиндзона. Това название е измислено от Бокачо на основата на един народен израз „berlingare“, означаващ „дрънкам на сит стомах“ или на „berrlingaccio“, което значи „велики четвъртък“.