Джовани Бокачо - Декамерон

След това я обзела такава мъка, че за малко не се хвърлила от кулата; но слънцето било вече изгряло и тя се приближила до единия край на стената на кулата, за да види няма ли да мине някое дете със стадото си, та да го изпрати да повика нейната слугиня; не щеш ли, в същия миг я забелязал ученият младеж, който си бил подремнал под един храст и бил вече буден; тя също го видяла, а той й казал: „Добро утро, мадона. Какво стана, дойдоха ли момичетата?“ Като го видяла и чула гласа му, дамата отново се разридала и го помолила да влезе в кулата, за да си поговорят. Ученият младеж изпълнил най-учтиво молбата й. Дамата легнала по очи върху площадката, показвайки през отвора само главата си, и заговорила през сълзи: „Риниери, аз наистина ти устроих една много лоша нощ, но ти си отмъсти стократно, защото, макар и да е юли месец, нощес си мислех, че ще се вцепеня от студ, както съм гола; толкова сълзи изплаках както задето те измамих, така и заради собствената си глупост, че ти повярвах, та се чудя как още очите ми са на мястото си. Затова те моля, но не от любов към мен (ти не трябва да ме обичаш), а от уважение към себе си, защото си човек благороден, да се задоволиш с това отмъщение, що си ми сторил досега за нанесената ти от мен обида; разпореди се да ми донесат дрехите, за да мога да слезна оттук, не се опитвай да ме лишиш от онова, което после, и да искаш, не би могъл да ми върнеш, сиреч моята чест; ако оная нощ те лиших от възможността да бъдеш с мен, сега съм готова, винаги когато пожелаеш, да те възнаградя заради нея с много други нощи. Спри дотук: ти си човек достоен, задоволи се с това, че все пак успя да си отмъстиш и ме накара да го разбера; недей да си мериш силата срещу жена; орелът не печели слава, като побеждава гълъбицата. Затова от любов към Бога и заради собствената си чест имай милост към мен!“

Докато си припомнял с озлобление за нанесената му обида и я гледал как плаче и се моли, душата на учения младеж се изпълнила едновременно и със задоволство, и с жалост; задоволство заради отмъщението, към което се стремял повече от всичко друго, жалост — поради неговата човечност, която го подтиквала да се съжали над клетата жена. Но все пак човечността не могла да вземе връх над жестокото му намерение и той отвърнал: „Мадона Елена, ако моите молби (които аз наистина не съумях да орося със сълзите си, нито да ги подсладя, както правиш ти сега) оная нощ, когато умирах от студ в засипания със сняг твой двор, ми бяха помогнали да ме пуснеш поне за малко да се подслоня, сега нямаше да ми бъде никак трудно да изпълня твоите просби; но щом сега държиш на честта си много повече, отколкото в миналото, и щом се измъчваш толкова много, задето се налага да стоиш гола на тая кула, обърни се със същата молба към оногова, в чиито обятия ти не се посвени да лежиш гола в същата оная нощ, която ти помниш много добре, когато ме чуваше как бродя по двора, тракайки със зъби и подскачайки по снега; та нека той ти помогне, нека ти донесе дрехите, нека постави и стълбата, за да можеш да слезеш; постарай се да възбудиш у него и грижа за твоята чест, която заради него, сега и в безброй други случаи, ти не се поколеба да изложиш на опасност. Защо не го призовеш да ти се притече на помощ? Ти си негова: та нали нему прилича най-много да стори това; кого другиго да пази освен тебе, на кого другиго да помага освен на тебе? Хайде, глупачке, викни го и виж дали любовта, що изпитваш към него, дали твоят и неговият ум ще съумеят да те избавят от моята глупост — нали докато сте се забавлявали, си го питала какво според него е по-голямо — дали моята глупост или твоята обич към него? Не ми предлагай сега онова, което не искам и което не би могла да ми откажеш, стига аз да пожелая. Запази нощите си за твоя любовник, ако, разбира се, успееш да се измъкнеш жива оттук; нека тия нощи принадлежат на теб и на него, на мен ми стига оная нощ, стига ми и това, че веднъж се оставих да бъда изигран. Сега ти влагаш в словата си цялата си хитрост, ласкаеш ме и гледаш да спечелиш моето благоразположение, наричаш ме достоен, благороден човек и тайно се надяваш да използуваш моето великодушие, за Да ме накараш Да се отвърна от намерението си да те накажа заради твоето коварство; но сега твоите ласкателства не ще успеят да затъмнят разума ми, както на времето успяха безчестните ти обещания; познавам се добре, пък и за целия си престой в Париж не можах да науча толкова, колкото научих от теб за една от твоите нощи. Добре, да предположим, че съм великодушен; но ти не си от тия, към които човек трябва да проявява великодушие; за всеки див звяр, какъвто си ти, покаянието и отмъщението завършват със смърт, докато за хората е достатъчно и това, което ги изрече досега. Аз не съм орел, но знам, че и ти не си гълъбица, а усойница, затова възнамерявам да те преследвам с всичките си сили и е цялата си омраза, както се гони най-заклет враг, макар че това, което правя с теб, не би трябвало да се нарече мъст, а по-скоро — наказание, тъй като отмъщението трябва да бъде много по-голямо от нанесената обида; това, което правя сега, не е достатъчно, защото, река ли наистина да си отмъстя, имайки предвид какво причини ти на душата ми, няма да ми стигне да отнема не само твоя живот, ами и живота на други сто жени като теб, тъй като в случая ще убия една подла, коварна и престъпна негодница. По дяволите! Та с какво — като оставим настрана миловидното ти личице, което годините скоро ще развалят, покривайки го с бръчки — ти си по-добра от която и да е клета слугиня. А ти за малко не стана причина за гибелта на един достоен мъж, както сама преди малко ме нарече, чийто живот може все още да принесе много по-голяма полза на света, и то само за един ден, отколкото животът на сто хиляди като теб, докато свят светува. И така, с терзанието, което изпитваш сега, аз ще те науча какво значи да се подиграваш с хората, когато те изпитват някакво чувство, ще те науча каква значи да се подиграваш с учените люде, та ако останеш жива, никога вече да не вършиш подобни безумия. Но щом толкова ти се ще да слезеш, защо не скочиш отгоре? Дано е Божия помощ си счупиш главата: така хем ще се освободиш от мъката, която според самата теб изпитваш, хем ще ме направиш най-щастливия човек на тоя свят. Нищо повече няма да ти кажа; направих каквото ми бе по силите, за да те накарам да се качиш на това място, а ти, както съумя да се подиграеш с мен, дано съумееш и да слезеш.“