Джовани Бокачо - Декамерон

Като чула тия неща и приела всичко за чиста истина, дамата си въобразила, че любовникът й вече се е завърнал в нейните обятия, затова почти се зарадвала и казала: „Не се съмнявай, ще направя всичко както трябва, защото имам най-добрите условия на тоя свят, за да свърша тази работа: притежавам едно имение в горната част на Валдарно, то е съвсем близо до брега на реката, а освен това сега сме юли месец и е приятно да се къпе човек. Спомням си също така, че недалеч от реката се извисява запустяла малка кула; на нея има площадка, на която понякога, по една стълбичка от кестеново дърво, се качват говедарите, за да видят къде се е зареял добитъкът им. Мястото е уединено, наоколо няма жива душа, аз ще се кача на кулата и се надявам да изпълня най-старателно каквото ми наредиш.“

Ученият младеж знаел много добре къде се намира и имението на дамата, и кулата, зарадва се, че тя се съгласила да изпълни каквото искал и рекъл: „Мадона, никога не съм ходил към оня край, затуй не съм виждал нито имението, нито куличката, по ако наистина е така, както вие твърдите, по-сгодно място никъде няма да се намери; затова, щом настане време, ще ви пратя и статуйката, и заклинателните думи; само че много ви моля, когато вашето желание бъде изпълнено и вие се убедите, че наистина съм ви услужил най-съвестно, да не ме забравите и да изпълните вашето обещание.“ Дамата го уверила да бъде спокоен, защото тя щяла да удържи на дадената дума; двамата се сбогували и тя се прибрала у дома си.

Ученият младеж се зарадвал, че неговите намерения, както личало по всичко, ще се осъществят; направил една статуйка е някакви заклинателни знаци, надраскал разни измислици, уж като заклинание, и когато му се сторило, че е дошло време, пратил ги на дамата; наредил да й предадат да не отлага, а още следната нощ да направи каквото й е казал; след това, придружен от слугата си, той се отправил тайно към дома на един свой приятел, който живеел недалеч от споменатата кула, за да изпълни намисленото.

От своя страна и дамата тръгнала на път, придружена от слугинята си, и отишла в имението; щом се мръкнало, тя се престорила, че си ляга да спи, пратила слугинята да си легне, а когато настанал часът за първия сън, излязла на пръсти от къщата и се запътила към малката кула на брега на Арно. Дълго се оглеждала и ослушвала и след като се уверила, че наоколо няма никого и не се чува никакъв шум, съблякла се, скрила дрехите си под един храст, потопила се седем пъти подред в реката със статуйката в ръка и тръгнала гола към кулата. Още преди да мръкне, ученият младеж и слугата му се били скрили сред върбите и другите дървета край кулата, затова той видял всичко, видял я и като минала гола край него, и как белоснежната й плът се откроявала сред нощния мрак; огледал гърдите й, цялата й снага, уверил се, че наистина са красиви, и като си представил на какво ще заприличат, и то много скоро, за миг се съжалил над дамата; едновременно с това изведнъж го обладало и плътско желание, което го подтиквало да изскочи от мястото, където се бил притаил, да я сграбчи и да постъпи с нея както си иска; затова на няколко пъти се поколебал какво да прави. Но щом си спомнил кой е той, каква голяма обида му била нанесена, защо и от кого, яростта му пламнала отново, той прогонил от себе си всякакво състрадание и плътско желание и решил да изпълни каквото бил намислил, затуй я пропуснал да мине.

Като се изкачила на кулата и се обърнала на север, дамата започнала да изговаря словата, написани й от младежа; а той изчакал да мине малко време, промъкнал се в кулата, отмахнал полека-лека стълбата, по която се изкачвали на площадката, където се намирала дамата, и зачакал да види дали тя ще изпълни всичко, каквото й бил подсказал. Дамата изрекла седем пъти подред своите заклинания и зачакала да й се явят двете момичета; и толкова дълго чакала (да не говорим за това, че усещала по-голям студ, отколкото било желателно), че дочакала зората, и понеже била съкрушена, задето не се случило нищо от онова, което й разказал ученият младеж, рекла си: „Боя се, че тоя човек е решил да ми устрои нощ, подобна на оная, която аз му поднесох; ала ако го е направил заради това, той пак не успя да си отмъсти както трябва, защото тая нощ бе три пъти по-къса от неговата, пък и студът бе съвсем различен.“ После решила да слезе от кулата, за да не я свари там денят, но разбрала, че стълбата е изчезнала. Тогава й се завил свят, земята под краката й сякаш се продънила и тя се строполила да плаче най-жалостиво и да се вайка; накрая се убедила, че това е работа на учения младеж и започнала да съжалява, задето го била обидила, а после — задето се доверила твърде много на тогова, когото основателно би трябвало да смята за свой враг. Тя прекарала дълго време в подобни размисли, след което се огледала да разбере няма ли все пак начин да слезе и като видяла, че е невъзможно, отново се разплакала и започнала да си говори, обзета от най-горчиви мисли: „Ах, клетнице, какво ще кажат твоите братя, твоите роднини, близки и съседи и изобщо всички флорентинци, като научат, че са те намерили гола на това място? Ти беше прочута със своята честност, а сега хората ще разберат, че всичко е било измама; речеш ли да измислиш каквито и да било лъжливи обяснения за станалото — което не е никак трудно, — проклетият учен младеж, дето знае всички тайни, не ще ти позволи да излъжеш никого. Нещастнице, ти загуби едновременно и момъка, когото така злополучно обичаше, и честта си!“