Джовани Бокачо - Декамерон

Младата жена, която не ходела със сведени към ада очи, а, напротив, като знаела цената си и дори си въобразявала, че е нещо повече, отколкото била в действителност, въртяла очите си най-изкусно на всички страни, долавяйки тозчас кой я харесва и кой не; съгледала Риниери и си казала с насмешка: „Днес комай не съм дошла напразно тук: доколкото виждам, вече успях да хвана за носа тоя наивник.“ И започнала от време на време да го поглежда изпод вежди, стараейки се да му даде да разбере, че и тя го харесва, като си мислела, че колкото по-голям брой мъже успее да примами и съблазни, толкова по-голяма цена ще придобие нейната красота, особено в очите на оногова, комуто я била отдала заедно със своята обич.

Мъдрият и начетен младеж захвърлил настрана всичките си философски размишления отдал й се всецяло духом и нали си въобразил, че тя го харесва, научил къде живее и почнал да минава пред дома й, прикривайки разходките си под най-различни предлози. Поради вече споменатите причини това ласкаело пустославието на дамата, която се преструвала, че за нея е твърде приятно да го вижда; а ученият младеж издебнал удобен случай, станал близък с нейната слугиня, разказал й за своята любов и я помолил да се застъпи за него пред господарката си, за да може той да спечели нейното благоволение. Слугинята не се поскъпила на обещания и разказала всичко на своята господарка, която я изслушала, заливайки се от смях, а после й рекла: „Видя ли го тоя къде е дошъл да си пилее мъдростта, що е донесъл чак от Париж? Негова воля — каквото е тръгнал да търси, това и ще намери. Заговори ли те още веднъж, да му кажеш, че аз го обичам много повече, отколкото той мене, но че аз съм длъжна да пазя честта си, за да мога да излизам с открито чело наравно с всички останали жени; ако наистина е толкова мъдър, колкото разправят, това би трябвало да го накара да ме цени още повече.“

Ах, клетата, ах, бедната! Тя не знаела, мили мои дами, какво значи да си имаш работа с учени люде!

Щом го срещнала, слугинята постъпила така, както й било наредено от нейната господарка. Ученият младеж се зарадвал и преминал към още по-горещи молби, почнал да пише писма и да праща разни подаръци; каквото пращал, всичко се приемало, но срещу това получавал най-общи и уклончиви отговори; по тоя начин дамата дълго го водела за носа. Накрая се решила да разкаже всичко на своя любовник, но той почнал да я ревнува й често й се сърдел заради тая работа; тогава тя си наумила да му докаже, че напразно я подозира; затова изпратила слугинята си при учения младеж, който продължавал да я ухажва най-настойчиво, нареждайки й да му предаде от нейно име, че откакто се била уверила, че той наистина я обича, тя все не можела да намери време, за да направи нещо, което да му достави удоволствие, но се надявала да успее да се срещне с него по коледните празници, който вече наближавали; затова, ако той иска, нека вечерта в дени след празника влезе в нейния двор и я почака, а тя, щом станело възможно, щяла да дойде при него.

Ученият младеж се почувствувал най-щастливият човек на тоя свят; в уреченото време се отправил към дома на своята любима, слугинята го пуснала в двора и го затворила там и той зачакал дамата. А тя същата вечер поканила своя любовник и след като двамата се навечеряли в най-добро настроение, обяснила му какво възнамерявала да направи тая нощ И доба кила: „Хем ще видиш каква и колко голяма е любовта, що изпитвах и продължавам да изпитвам към тоя човек, от когото ти така глупаво ме ревнуваш.“ Любовникът й я изслушал и много се зарадвал, изгаряйки от желание да види как ще стане това, дето му разказала дамата.

Не щеш ли, предния ден паднал голям сняг и всичко наоколо било засипано с дебела снежна покривка, поради което, след като постоял на двора, ученият младеж започнал да усеща по-голям студ, отколкото очаквал; но нали се надявал да бъде възнаграден по достойнство, понасял всичко най-търпеливо. След известно време дамата казала на любовника си: „Я да отидем в стаята и да погледаме през прозорчето какво прави оня, от когото толкова ме ревнуваш; хем ще чуеш какво ще отвърне на слугинята, дето я пратих да си поговори с него.“ Речено-сторено: двамата се приближили до едно прозорче, откъдето можели всичко да виждат, без да бъдат забелязани, и чули как от един друг прозорец слугинята викнала младежа и му казала: „Риниери, моята господарка безкрайно съжалява, защото тази вечер пристигна един от братята й, та се наложи двамата да си говорят надълго и нашироко; след това пък той пожела да вечерят заедно и още не си е отишъл, но аз мисля, че скоро ще си тръгне; ето по каква причина тя не можа да дойде при теб, ала скоро ще дойде и се моли да не й се сърдиш, задето ще трябва да почакаш.“ Ученият младеж бил уверен, че всичко това е истина, затова отвърнал: „Предай на моята дама да не се тревожи за мен и да дойде, когато ще може да го стори без никакво неудобство за себе си; но нека дойде веднага щом има възможност.“ Слугинята се прибрала и отишла да си легне. Тогава дамата рекла на своя любовник: „Е, какво Ще кажеш сега? Нима мислиш, че ако наистина го обичах, както ти се страхуваш, щях да го оставя да стои и да мръзне вън, на двора?“ След тия нейни думи любовникът й се поуспокоил, двамата си легнали в нейното ложе и прекарали дълго време във веселие и удоволствие, като се присмивали и подигравали на клетия учен младеж. В това време ученият младеж крачел из двора и правел какви ли не движения, за да се стопли, пък и нямало ни къде да седне, ни къде да се скрие от студа; той проклинал брата на дамата, задето се бавел вече толкова време, и всеки шум му се струвал скърцането на врата, която дамата отваряла заради него; но всичките му надежди били напразни. А дамата, след като се забавлявала с любовника си до среднощ, казала: „Е, душо моя, какво ще кажеш за ученото момче? Кое, според теб, е по-голямо — неговата мъдрост ли или любовта, що изпитвам към него? Дали тоя студ, дето го карам да бере сега, ще прогони от сърцето ти онова, което се загнезди там преди няколко дни заради моите задевки?“ Любовникът отвърнал: „Сърце мое, сега вече знам, че съм за теб онова, което и ти си за мен — любов, покой, утеха и единствена моя надежда.“ Тогава дамата му казала: „Щом е така, целуни ме хиляда пъти, за да се убедя, че говориш истината.“ Поради това, като я притиснал в своите обятия, любовникът й я целунал не хиляда, а сто хиляди пъти.