Джовани Бокачо - Декамерон

След тия слова той изпял едно хвалебствие за свети Лаврентий, отворил кутията и показал въглените; невежата тълпа ги гледала известно време с удивление, а след това всички се втурнали към брат Чипола, блъскайки се и предлагайки по-хубави дарове от друг път, и всички го молели да им позволи да се докоснат до въглените. Поради това брат Чипола взел въглените и почнал да чертае по белите ризи и дрехи на богомолците и по покривалата на жените колкото можел по-големи кръстове, твърдейки, че като рисува кръстовете, въглените ставали по-малки, но след като ги сложел в кутията, те отново щели да пораснат, както неведнъж имал случай да се увери. По тоя начин той успял — извличайки най-голяма полза за себе си — да сложи кръстове на всички хора от Черталдо и благодарение на своето остроумие да надхитри опия, които откраднали перото с намерение да му се подиграят. Двамата младежи присъствували на неговата проповед и като чули как съумял да се измъкне, откъде почнал и откъде минал и какви работи разправял, толкова се смели, че по едно време се уплашили да не им се разчекнат устата от смях. А когато народът се пръснал по домовете си, младежите отишли при брат Чипола, разказали му най-весело какво са направили и му върнали перото, което на следната година му свършило не по-малко работа от тая, дето му свършили тоя ден въглените.

Новелата доставила най-голямо удоволствие и развлечение на цялата дружина; всички се смели много на брат Чипола и най-вече на неговите странствувания и на видените и донесени от него свети мощи; а кралицата, като чула, че новелата е свършила, разбрала, че заедно с това е дошъл и краят на нейното владичество: тя станала, снела лавровия венец от главата си, засмяла се и го положила върху главата на Диокео, изричайки следните слова:

— Дионео, дойде време и ти да видиш, поне малко, какво значи да управляваш и ръководиш жени; затова стани наш крал и ни управлявай така, че накрая да има за какво да те похвалим. Поемайки венеца, Дионео отвърнал:

— Та вие неведнъж сте ги виждали — искам да кажа за шахматните царе; те са много по-ценни от мен; искам да кажа, че ако вие ми се подчинявате, както би трябвало да се подчинявате на един истински крал, аз бих направил така, че да се наслаждавате на онова, без което на нито един празник не може да има истинско веселие. Но да оставим приказките настрана: ще управлявам както знам и както мога.

И съгласно установения вече обичай накарал да извикат сенешала, наредил му какво да прави по време на неговото владичество, след което казал:

— Доблестни дами, тук се говори за какво ли не — и за хорското остроумие, и за разни други случаи, така че, ако преди известно време дона Личиска не се беше явила пред нас, за да ме подсети с казаното от нея за някаква тема за новелите, дето ще трябва да разказваме утре, мисля, че щях доста да си поблъскам главата, преди да измисля нещо подходящо. Както чухте, тя твърдеше, че нито една нейна съседка не се е омъжила девствена, и добави, че й било много добре известно как омъжените жени мамят съпрузите си. Като оставим настрана първото (то е детинска работа), аз мисля, че ще бъде много забавно да си поговорим за второто; затова, както ни подсказа и дона Личиска, аз бих желал утре ние да разсъждаваме за това как жените, било от любов, било за да запазят себе си, лъжат своите съпрузи, а те или се досещат за това, или не.

Някои дами обаче възразили; те смятали, че не им прилича да разговарят тъкмо по този въпрос и помолили Дионео да промени своето предложение; но кралят им отвърнал така:

— Уважаеми дами, аз зная много добре какво съм предложил и го знам не по-зле и от вас; мнението, което току-що изказахте, не ще бъде в състояние да ме накара да се откажа, защото ние живеем в такова време, че стига мъжете и жените да се пазят от нечестни деяния, те могат да беседват по какъвто си искат въпрос. Нима не знаете, че поради сполетелите ни сега беди съдиите са напуснали съдилищата, а както Божите, така и човешките закони са изгубили всякаква сила и всеки има пълна свобода на действие, за да запази своя живот? Ако вашата честност си позволи известна свобода в разговорите, това не значи, че тази свобода ще бъде последвана от непристойни дела; напротив, това ще достави удоволствие и на вас, и на другите и аз не виждам на какво основание някой ден биха могли да ви упрекват. Освен това, каквото щат да казват, но още от първия ден, та и до днес нашата дружина е водила най-приличен живот; аз мисля, че тя не е извършила нищо, с което да хвърли петно върху себе си, и че с Божия помощ и занапред ще се пази от такова нещо. Я ми кажете, кой не познава вашата честност? Та тя няма да се огъне и пред страха от смъртта, камо ли от някакви си весели разговори. Но право да си кажа, който и да разбере, че вие отказвате да разговаряте и да се шегувате с тия неща, ще си помисли, че го правите, понеже и вие сте постъпили така и се чувствувате виновни. А да не говорим за това, че след като ме избрахте за крал, се опитвате да ми налагате какво да върша и отказвате да разговаряте за каквото аз съм заповядал; та аз се подчинявах преди на всички ви! Няма що, хубава чест ще ми окажете! Както и да е, прогонете това съмнение, което приляга повече на низшите духом, отколкото на нас; и нека всяка от вас с Божия помощ се погрижи да ни разкаже нещо хубаво!