Джовани Бокачо - Декамерон

— Днес успяхме да ви изиграем! Дионео запитал:

— Какво? Значи, вие първо действувате, а после уведомявате.

Пампинеа отвърнала:

— Да, повелителю наш! — и му разказала най-подробно къде са ходили, какво е мястото, колко е далеч от двореца и какво са правили.

Като чул за красотата на това място, кралят пожелал да го види и заповядал да поднесат веднага вечерята; след като се нахранили в най-добро настроение, тримата младежи оставили дамите, взели слугите си и тръгнали към тая долина, която никой от тях не бил виждал; а след като я огледали, казали, че това е едно от най-красивите места на земята. После се изкъпали, облекли се и се прибрали в дома си, защото станало доста късно; там заварили дамите да играят карола, а Фиамета — да им пее, и заиграли с тях; след танца те заговорили с дамите за Долината на дамите, похвалили я много и казали за нея най-хубави слова.

След това кралят повикал сенешала и му наредил за следния ден да приготви всичко необходимо в долината, като занесе и няколко постели, та ако някой реши да си почине след обеда, да има на какво да легне. После заповядал да запалят свещите, да поднесат вина и сладкиши, а след като се подкрепили, дал знак за танците; по негово желание танцът бил поведен от Панфило, а кралят се обърнал към Елиса и казал:

— Красавице, днес ти ми предостави честта на венеца, затуй тази вечер аз искам да ти предоставя честта да изпееш една песен. Ще ни изпееш каквото най-много обичаш.

Елиса се усмихнала, отвърнала, че ще го стори с най-голямо удоволствие и запяла тихо така:

Елиса завършила своята песен и въздъхнала жалостно; въпреки че всички се зачудили на думите на песента, никой не се досетил каква е причината тя да изпее тъкмо тази песен.

Кралят, бидейки в най-добро разположение на духа, извикал Тиндаро и му наредил да донесе своята гайда, под звуците на която били изиграни много танци. Чак късно през нощта Дионео дал заповед всички да се приберат да спят.

Завършва шестият ден на Декамерон, започва седмият. Под ръководството на Дионео дружината разсъждава за това, как жените, било от любов, било за да запазят себе си, лъжат своите съпрузи, а те или се досещат за това, или не.

Когато всички звезди на изток угаснали, с изключение на една, която ние наричаме Луцифер и която продължавала да блести в белезникавата зора, сенешалът станал и се запътил с голям обоз към Долината на дамите, за да подреди всичко съгласно нареждането и заповедта на своя повелител. След тяхното заминаване не закъснял да стане и кралят, понеже бил събуден от шума, който вдигали конете и хората, товарещи багажите; кралят пък събудил едновременно и младежите, и дамите и когато потеглили, слънчевите лъчи току-що били почнали да надничат зад хоризонта. На всички им се сторило, че никога досега славеите и другите птички не са пели толкова радостно, както в тая утрин; съпроводена от тяхната песен, дружината стигнала в Долината на дамите, посрещната от още по-голям брой птички, които сякаш се радвали на това посещение. Обиколили долината, отново я огледали и тя им се сторила още по-красива, отколкото предния ден, тъй като тоя час на деня съответствувал много повече на нейната красота. След като заситили глада си с хубави вина и разни сладкиши, всички запели, за да не останат по-назад от птичките, а долината пеела заедно с тях, повтаряйки техните песни; птичките, сякаш не желаейки да им отстъпят, прибавяли нови нежни трели. Когато дошло време за обед, трапезите били сложени под зелените лаврови и други дървета край малкото езеро и дружината насядала, както наредил кралят; докато се хранели, те гледали плаващите из езерото ята риби, а това им давало повод за различни разговори. Когато привършили обеда и слугите раздигнали трапезата, дружината се развеселила още повече и отново запяла; след това, тъй като на различни места в малката долина били подредени постели, които предвидливият сенешал се погрижил да огради и покрие с френски завеси, който желаел, си полегнал, а останалите продължили да се забавляват кой с каквото обича и предпочита. Но когато дошло време да станат и да се съберат за повелите, кралят заповядал да проснат килими на тревата, недалеч от мястото, където обядвали; всички насядали край езерото и кралят заповядал на Емилия да започне. Тя се усмихнала весело и заговорила така.