Джовани Бокачо - Декамерон

На другата заран Фолко и Угето узнали, че през нощта Нинета била хвърлена в морето и повярвали на тая вест, след което били пуснати на свобода; но когато побързали да се приберат у дома си, за да утешат своите дами заради смъртта на тяхната сестра, Фолко подразбрал, че Нинета е жива и здрава и че се намира в къщата, въпреки че Мадалена правела какво ли не, за да не се издаде; той не само се учудил, ами почнал да подозира Мадалена, понеже отдавна се говорело, че владетелят й е хвърлил око; затова я запитал как е могла Нинета да се прибере жива и здрава. Мадалена се опитала да го убеди, разказвайки му някаква объркана и дълга история, но той, нали си бил хитрец, не повярвал и я принудил да му каже истината; дълго се карали, докато най-после тя си признала всичко. Фолко бил поразен, мъката му преминала в ярост, измъкнал шпагата си и я промушил, въпреки че тя го молела да се смили над нея; а след това, страхувайки се от гнева и отмъщението на владетеля, оставил трупа на Мадалена в стаята, отишъл там, където се криела Нинета, и се обърнал към нея с най-весел вид: „Трябва да тръгнем веднага! Ще отидем там, където твоята сестра ми нареди да те отведа, за да не попаднеш отново в ръцете на владетеля“, Нинета не се усъмнила ни най-малко в неговите думи и тъй като се бояла и искала да се махне оттук, не пожелала да се прости със сестра си; двамата се приготвили за път (вечерният мрак отдавна покривал земята) и с малкото пари, които Фолко успял да вземе, се отправили към крайбрежието, качили се на една лодка и потеглили — накъде, това никои никога не узнал.

На следния ден намерили трупа на Мадалена и някои люде, които мразели Угето и му завиждали, побързали да уведомят владетеля за станалото; а той, пали обичал безкрайно много Мадалена, втурнал се в нейния дом, заповядал да хванат Угето и неговата дама и ги принудили да признаят, че те, заедно с Фолко, са виновни за гибелта на Мадалена. След това признание те имали всички основания да се страхуват, че ще бъдат наказани със смърт; за да я избягнат, те най-предпазливо успели да подкупят стражите с известна сума пари, които пазели за всеки случай у дома си; понеже нямали време да приберат поне част от своето имущество, същата нощ се качили заедно със стражите на една лодка и избягали на остров Родос, където не след дълго умрели в нужда и нищета. Ето какво причинили безумната любов на Рестаньоне и гневът на Нинета на тях самите и на другите.

Джербино престъпва честната дума, дадена от неговия дядо крал Гулиелмо, и напада един кораб на владетеля на Тунис, за да отвлече дъщеря му; но хората, намиращи се на кораба, я убиват, той убива тях, а на него после му отсичат главата.

Лаурета завършила своя разказ и млъкнала; някои от дружината съжалявали нещастните любовници, други пък укорявали Нинета заради нейната ярост и докато едни говорели едно, а други — друго, кралят, сякаш след продължителни дълбоки размишления, повдигнал глава и дал знак на Елиса да продължи. Тя започнала смирено със следните слова:

— Любезни дами, мнозина мислят, че Амур праща стрелите си само когато бива възпламенен от погледи, и се присмиват на всички, според които човек може да се влюби в някого единствено по достигналата до него мълва; че споменатите люде се мамят, ще ви стане ясно от новелата, що възнамерявам да ви разкажа сега; от нея ще разберете още, че мълвата не само е в състояние да окаже подобно въздействие върху двама души, без да са се виждали, ами може да стане и причина за тяхната гибел.

Сицилианците твърдят, че кралят на Сицилия, Гулиелмо Втори, имал две деца; едното било момче и се казвало Руджери, другото било момиче и се наричало Костанца. Руджери починал преди баща си, оставяйки един син на име Джербино, за чието възпитание неговият дядо положил най-големи грижи; с течение на времето Джербино пораснал, станал красив младеж и се прочул както с изящните си обноски, така и със своята смелост. Славата му прехвърлила границите на Сицилия и се попеела по всички краища на света, и най-вече в Берберия, която по това време плащала данък на краля на Сицилия.

Мълвата за удивителните достойнства и благородните нрави на Джербино стигнала и до дъщерята на туниския владетел; тя, както се надпреварвали да разправят всички, дето я били виждали, била най-прелестното създание, сътворявано някога от природата, и се славела със своите приятни обноски и благородния си и силен дух. Тя обичала да слуша разкази за смели и доблестни мъже, но най-драго й било, когато станело дума за подвизите на Джербино: толкова ги харесвала, че почнала да рисува във въображението си как изглежда тоя човек, влюбила се най-пламенно в него, а да споменава името му или пък да слуша да говорят за него, й било по-приятно от всичко друго. Но ето че и мълвата за чаровната хубост и за добродетелите на дамата стигнала до Сицилия, както и в много други страни; стигнала и до ушите на Джербино, и то не без полза — разпалила у него обич към девойката, не по-малка от тая, която и тя изпитвала към него. Поради това, докато не намерил сгоден случай да изпроси позволение от дядо си и да прескочи до Тунис (тъй като много му се щяло да зърне дамата), Джербино все заръчвал на всички свои приятели, които тръгвали натам, да намерят начин да я уведомят за неговата пламенна и тайна обич и да му донесат вест от нея. Един от тях постъпил твърде остроумно: престорил се на търговец, влязъл при нея под предлог, че уж иска да й покаже разни женски накити, разказал й от край до край за горещата любов на Джербино към нея и я уверил, че Джербино поставя на нейно разположение и себе си, и всичко, що притежава. Дамата приела пратеника и посланието с най-голямо удоволствие и отвърнала, че и тя изгаря от любов по Джербино, и му пратила едно от най-драгоценните си украшения като залог за своята обич. Джербино приел залога с най-голяма радост (както се радва всеки, получавайки нещо, което му е скъпо), неведнъж й пращал по същия човек скъпи подаръци и писал на дамата да се договорят, за да се срещнат и прегърнат, ако е рекла съдбата. Но работата се проточила повече, отколкото трябвало, дните си минавали, дамата чезнела на една страна, Джербино — на друга; не щеш ли, станало така, че туниският владетел сгодил дъщеря си за владетеля на Гранада, а тя почнала да страда горестно при мисълта, че не само щяла да отиде още по-далеч от своя любим, ами щяла съвсем да се откъсне от него; за да избегне тая съдба, тя била готова на драго сърце да избяга от баща си и да отиде при Джербино, ала не виждала как. Научавайки за тая сватба, Джербино също бил обзет от безкрайна печал и почнал все по-често да мисли как да постъпи, за да я открадне насила, ако рекат да я пратят при съпруга й по море.