Джовани Бокачо - Декамерон

Щом смъкнал маската, всички веднага познали брат Алберто, развикали се, почнали да го наричат с най-обидни слова и да му отправят най-големите ругатни, които са били отправяни някога към някой измамник, а на всичко отгоре непрекъснато го замеряли по лицето с какви ли не боклуци. Тая работа продължила доста време, докато за щастие най-сетне вестта за станалото стигнала до ушите на неговите събратя-монаси; шестима от тях побързали да се явят на площада, метнали върху Алберто едно расо, отвързали го и съпровождани от виковете и хулите на множеството, го повели към манастира, където го хвърлили в тъмница и където, както разправят, той умрял след дълги мъчения.

Ето как тоя човек, когото всички смятали за най-добродетелен и не вярвали, че е способен да извърши зло, се осмелил да се представи за архангел Гавраил; и след като от архангел се превърнал в дивак, бил опозорен, както и заслужавал, а после напразно се разкайвал за сторените от него грехове. Дано Бог даде същото да постигне всички като него.

Трима младежи се влюбват в три сестри и забягват с тях на остров Крит; тук най-голямата сестра убива от ревност своя любовник, а втората — за да я спаси от смърт — се отдава на владетеля на Крит; но тя бива убита от своя любовник, който забягва с първата; в убийството биват Обвинени третата сестра и третият любовник, които биват заловени и поемат вината върху себе си; но за да се спасят от смърт, те подкупват стражата, изгубват цялото си състояние и се приютяват на остров Родос, където умират в крайна нищета.

Филострато изслушал последните слова от новелата на Пампинеа, позамислил се, а след това се обърнал към нея със следните думи:

— Краят на вашия разказ ми хареса, но преди това имаше твърде много смешни случки — нещо. което не бих желал да чувам. — После се обърнал към Лаурета и рекъл: — Мадона, моля ви, продължете с някоя новела, но да бъде по-подходяща от предишната.

Лаурета се засмяла и отвърнала:

— Та вие сте твърде жесток към влюбените, щом не им желаете друго, освен да ги сполети нещастен край; за да не престъпя волята ви, ще разкажа три случки; и трите завършват злополучно, и в трите случая никой не успява да се наслади както трябва на любовта си. — След тия думи тя започнала така:

— Млади дами, вие много добре знаете, че всеки порок може да причини най-голяма вреда не само на тогова, който е изпаднал в негов плен, а често — и на другите; аз мисля, че измежду многото пороци гневът най-често и най-необуздано ни влече към опасност, защото е необмислен, мигновен порив, предизвикан от внезапен пристъп на мъка, който, заслепявайки нашия разум и помрачавайки всякакъв размисъл, разпалва в душата ни безумна ярост. Вярно е, че това се случва по-често при мъжете (у кои по-малко, у кои повече), но е вярно (както виждаме), че същото може да се случи и при жените, и то с още по-опасни последици, понеже те се разгневяват много по-лесно, у тях яростта пламва по-силно и ги тласка, без да срещне особено големи задръжки. Това няма защо да ни учудва, нали поради своята природа огънят обхваща много по-лесно леките и по-крехки предмети, отколкото тия, дето са по-твърди и по-устойчиви; а ние — нека мъжете не ни укоряват за това — все пак сме много по-нежни и по-непостоянни от тях. Следователно, тъй като ние по природа сме склонни лесно да се гневим и тъй като нашата кротост и смиреност са извор на удоволствия и успокоение за мъжете, с които общуваме, докато гневът и яростта носят само неприятности и опасности, за да можем да отстояваме на този порив с повече твърдост на духа, както споменах по-горе, с тая новела възнамерявам да ви покажа как яростта на една от младите жени, за които ще. стане дума, превърнала любовта на трима младежи и на също толкова млади жени от щастлива в нещастна.

Както ви е известно, в Прованс, на морския бряг, е разположен град Марсилия, прочут от най-древни времена; някога там имало много повече богати люде и търговци, отколкото днес; между тях бил и някой си Н’Арналд Чивада, човек от долен произход, но честен и почтен търговец, притежаващ безброй пари и имоти; жена му народила много деца — три от тях били момичета, по-големи от останалите, които били момчета. Двете момичета били близначки, но на петнадесет години, третото на четиринадесет; роднините им се гласели да ги оженят, чакали само да се върне Н’Арналд, който бил закарал стока в Испания. Близначките се казвали Нинета и Мадалена, третата сестра се наричала Бертела. В Нинета бил безумно влюбен един младеж на име Рестаньоне, който бил беден, но от благородно потекло; Нинета също го обичала и двамата така успели да си наредят работите, че се наслаждавали на любовта си, без никой нищо да разбере; наслаждавали се те един на друг доста време, докато се случило така, че двама младежи, единият от които се казвал Фолко, а другият — Угето (наследили големи състояния след смъртта на своите бащи), взели, че се влюбили — първият в Мадалена, вторият — в Бертела. Рестаньоне узнал за това от Нинета и намислил да се възползува от тяхната любов, за да забогатее; за тази цел той се сприятелил с тях и от време на време придружавал ту единия, ту другия, а понякога и двамата заедно, като отивали на среща с любимите си.