Джовани Бокачо - Декамерон

Когато му се сторило, че се е сближил и сприятелил достатъчно и с двамата, той ги поканил един ден у дома си и им казал: „Скъпи младежи, надявам се, че покрай нашата дружба вие сте успели да се уверите колко ви обичам и че съм готов да ви помогна така, както бих помогнал и на себе си; и тъй като ви чувствувам много близки, искам да споделя с вас какво съм намислил, а после ще постъпим както решим, че е най-добре. Ако това, което говорите, е истина и ако съдя по вашето поведение, вие изгаряте от любов по двете момичета, денем и нощем само за тях мислите; същото изпитвам и аз към третата сестра; затова намислих да намеря най-приятно и най-желано средство да задоволим нашата пламенна страст, стига, разбира се, да се съгласите. Та ето какво ми хрумна: вие притежавате огромни богатства, аз нямам нищо; ако речете да съберете цялото си състояние и ме направите негов трети притежател заедно с вас двамата, а после решим да заминем за някъде — няма значение къде, аз се наемам така да наредя работата, че трите сестри да дойдат с нас, заедно с по-голямата част от състоянието на своя баща, и то където ние кажем; стигнем ли там, ще си заживеем като трима братя, всеки със своето момиче, и от нас по-щастливи няма да има. И така, решавайте дали искате да имате такова утешение, или не.“

Двамата младежи нали изгаряли от любов, щом чули, че момичетата ще станат техни, много-много не се двоумили и отвърнали, че ако наистина стане така, нямат нищо против. След като получил тяхното съгласие, няколко дни по-късно Рестаньоне се видял с Нинета, която посещавал без особени затруднения: поседял известно време с нея, а после й разказал какво се били споразумели с двамата младежи и си послужил с какви ли не доводи, за да я накара да се съгласи. Това не се оказало чак толкова трудно, защото момичето копнеело много повече от него да бъдат заедно, без да възбуждат подозрения; Нинета отвърнала решително, че ще го стори на драго сърце, че сестрите й ще постъпят както реши тя (особено пък за такава работа) и му заръчала да направи необходимото, и то колкото се може по-скоро. Рестаньоне се върнал при двамата младежи, които непрекъснато го подканвали да изпълни каквото били уговорили, и ги уведомил, че що се отнася до дамите, работата е наред; тогава те решили да отпътуват за Крит, продали няколко свои имения, обяснявайки, че с получените пари мислят да се заловят с търговия, обърнали в пари цялото си имущество, закупили един бързоходен кораб, снабдили го тайно с всичко необходимо и зачакали определения срок. В това време Нинета, която познавала най-добре и настроението, и помислите на своите сестри, със сладкодумните си увещания успяла дотам да разпали желанието им, че те едва дочакали тоя ден.

И така, в уречения ден, щом мръкнало, трите сестри отворили голямата ракла на баща си, награбили колкото се може повече пари и скъпоценности, измъкнали се тихомълком от дома си и както се били условили, срещнали се с тримата си любовници, които ги чакали; без да губят време, те се качили на кораба, пуснали всички весла на вода и се отдалечили с възможно най-голяма бързина; без да се отбиват никъде, на следната вечер стигнали в Генуа, където младите любовници за пръв път вкусили радостта и удоволствието от своята любов. След като се подкрепили и взели каквото им било необходимо, те продължили своя път от пристанище на пристанище и преди да е настъпил осмият ден, пристигнали благополучно в Крит, където закупили обширни, прекрасни имения, а недалеч от Кандия си вдигнали красиви, разкошни жилища; тримата младежи наели голяма прислуга, набавили си коне, кучета и птици за ловуване и заживели сред пирове, празненства и веселби със своите възлюбени като истински барони, сякаш били най-щастливите хора на тоя свят.

Живеели си те най-безгрижно, но ето че Рестаньоне, който наистина много обичал Нинета, сега, след като можел да я има когато пожелае, и то без да изпитва каквито и да било страхове, бързо й се наситил и почнал да охладнява към нея (подобни неща се случват ежедневно: човек лесно се пресища и от най-желаното, щом го притежава в изобилие). На някакво празненство той харесал една девойка от острова, голяма красавица, от знатен род, и почнал да я ухажва най-настойчиво и да устройва в нейна чест от пищни по-пищни празненства. Нинета обаче забелязала всичко, пламнала от ревност, почнала да следи всяка негова стъпка, а после измъчвала и него, и себе си с какви ли не упреци, сръдни и разправии. И тъй както изобилието на каквото и да е води до пресищане, а пречките към жадуваното разпалват още повече нашите желания, така и Нинета със своите сръдни и разправии не успяла да постигне друго, освен да раздуха още повече пламъка на новата любов, от която изгарял Рестаньоне; дали по-нататък Рестаньоне успял да спечели благоразположението на своята любима, или не, дали пък някой й подшушнал нещо, но Нинета си втълпила, че се е случило именно така; поради това тя била обзета от дълбока печал, която впоследствие прераснала в такъв гняв, а гневът — в такава ярост, че любовта, която изпитвала към Рестаньоне се превърнала в безмилостна омраза; заслепена от гняв, Нинета решила да си отмъсти, наказвайки със смърт Рестаньоне, загдето я опозорил, както тя смятала. Намерила някаква стара гъркиня, голяма майсторка в изготвянето на какви ли не отрови, склонила я с разни подаръци и обещания да й направи отровна смес и една вечер, без да се посъветва с някого, накарала възбудения и нищо неподозиращ Рестаньоне да я изпие. Отровата била толкова силна, че Рестаньоне се отправил към оня свят още преди съмване; като научили за неговата кончина (нали не знаели, че е отровен), Фолко, Угето и техните дами, заедно с Нинета оплакали най-безутешно покойника и го погребали с големи почести. Не щеш ли, след няколко дни старицата, която приготвила отровната течност за Нинета, била заловена заради някакво друго престъпление; подложили я на изтезания и наред с извършените от нея други злини, тя признала и тая, обяснявайки най-подробно какво трябвало да последва; тогава владетелят на Крит, без да спомене никому ни дума, наредил да обкръжат през нощта двореца на Фолко; Нинета била заловена безшумно, без да окаже и най-малка съпротива; завели я при владетеля, но не станало нужда да я изтезават, защото тя веднага си признала всичко за смъртта на Рестаньоне. Фолко и Угето успели да научат тайно от владетеля защо е заловена Нинета, а после обадили на сестрите й; всичко това им създало не малко неприятности и те прибягнали до какво ли не, за да спасят Нинета от кладата, която тя заслужавала и която (мислели си те) нямало да избегне; ала всичко било безполезно, тъй като владетелят бил неумолим: Нинета трябвало да си получи заслуженото. Тогава Мадалена, която била млада и красива и която владетелят дълго време ухажвал, без тя да склони и стори каквото и да било в негова угода, си рекла, че яко се съгласи, може да спаси сестра си от кладата; затова тайно му пратила вест по доверен човек, че е готова да изпълни всякакво негово желание, стига той да се съгласи на две неща: първо — сестра й да се прибере у дома си здрава и читава, второ — всичко да бъде запазено в най-голяма тайна. След като изслушал вестта, която му доставила най-голяма радост, владетелят дълго мислил как да постъпи, докато най-сетне решил да приеме и отвърнал, че е съгласен. Затова, със знанието на дамата, една нощ той дал заповед да задържат Фолко и Угето под предлог, че трябва да ги разпита още веднъж за престъплението, а сам той отишъл тайно да прекара нощта с Мадалена. Но преди това се разпоредил уж да поставят Нинета в един чувал и да я хвърлят в морето, а всъщност я отвел при Мадалена, за да я възнагради за прекараната с нея нощ; на разсъмване, преди да се прибере, владетелят замолил Мадалена тяхната първа любовна нощ да не бъде последна, а после й заповядал да отпрати от дома си своята сестра-престъпница, за да не го корят сетне него и той да трябва отново да я наказва най-строго.