— Всичко твое е прекрасно и приятно, затова изпей оная песен, която можеш да си припомниш.
Тогава Лаурета запяла с нежен глас, ала с малко печален вид следната канцона. а останалите й припявали:
Тъй безутешна няма
и с толкова въздишки пусти,
тъй влюбена — горко ми! — с мъка тъй голяма.
Тоз, който движи светила в небето,
за своя радост ме създаде сам
желана и красива, тъй че, ето,
на умовете горди да раздам
следи от хубостта на висинето,
каквато обликът му има сам;
но недостатъкът ни смъртен там
е зле познат, така че той
не ме поглежда и дори презря ме.
Това се случи с мене доброволно:
любима бях, той взе ме толкоз млада!
В прегръдките му, в мислите, неволно
от погледа ми се запали клада,
а времето, летейки самоволно,
отнесе цялата наслада
и аз, която без досада
със себе си удостоих го,
скърбя, че няма да сме вече двама.
Един младеж надменен се изправи
пред мен след туй, самонадеян, той
храбрец и благородник се представи,
с лъжлива мисъл грабна ме и, ой.
от ревност себе си забрави;
отчайва ме, горко ми, тоз престой;
познавам вече нрава свой —
за благо на мнозина в този свят
дошла, един обсеби ме с измама.
Проклинам вече участта си строга;
защо склоних отново под венчило
да мина, щом под тази черна тога
бях по-щастлива. В новата унило
живея, тъна в изнемога
и с име пече съгрешило.
О, празненство немило!
Преди да бях умряла, по-добре,
наместо тъй да те изпитам само.
Любими мой, чиято бих тогава,
така щастлива с тебе бях.
Щом видиш оня, когато ни създава
и небето, милост му поискан, ах,
за мен, че тебе да забравя
не мога зарад него; че не бях,
кажи, пожара, който те лишава
заради мене от живот и тъй
да се завърна горе, пречка няма.
Лаурета завършила канцоната, която привлякла вниманието на всички, но всеки я изтълкувал по своему; някои я изтълкували по милански, сиреч, че добрата свиня е за предпочитане пред красивата девойка; останалите обаче я изтълкували много по-възвишено, по-добре и по-точно, но сега не е време да говорим за това. После кралят заповядал да запалят множество свещи и наредил да изпеят още много песни, тук, на изпъстрената с цветя поляна. Те пели, докато звездите една по една почнали да гаснат, след което кралят решил, че е време да си лягат, и като пожелал лека нощ на всички, наредил да се отправят към покоите си.
Завършва третият ден на Декамерон, започва четвъртият. Под ръководството на Филострато дружината разсъждава за ония, чиято любов е имала нещастен край.
Прескъпи дами, както по причина на чутите от мен мисли на мъдри люде, така и по причина на онова, що много пъти съм прочел или видял, винаги съм мислел, че яростният и всеобгарящ вихър на завистта връхлита единствено върху устремените към висините кули и по върховете на най-високите дървета, но разбрах, че съм се лъгал. Поради това, в стремежа си да избягна стихийния напор на тоя разбеснял се дух, винаги съм се старал да вървя не само по равното поле, а да се спускам и в най-дълбоките долини; това може да стане напълно ясно на всеки, който разгледа по-обстойно тия новели, написани от мен не само на народен флорентински език, в проза и без заглавия, а и с възможно най-простия и скромен стил; въпреки това оня вихър продължава да ме брули най-безмилостно, насмалко да ме изтръгне от корен, а завистта не престава да се нахвърля връз мен и да ме хапе и разкъсва; ето защо аз много добре разбирам колко са прави мъдреците, като твърдят, че от всичко на тоя свят единствено нищетата не познава завист.
И така, уважаеми дами, намериха се хора, дето, след като прочетоха тия новели, почнаха да тръбят, че съм имал преголяма слабост към вас, че не ми приличало да си доставям удоволствие, стремейки се да ви угаждам и да ви утешавам; други пък изприказваха още по-лоши неща, задето толкова ви хваля. Някои, преструвайки се уж на по-мъдри, настояват, че не подхождало на човек на моите години да се занимава с подобни работи, сиреч да беседва за жени или да се старае да им угоди. Мнозина, давайки си вид, че са твърде загрижени за моята слава, разправят, че съм щял да постъпя по-разумно, ако, вместо да си губя времето с вас и с подобни празни приказки, остана при музите на Парнас. Има и такива, които (подтиквани не толкова от разума си, колкото от желанието да ме засегнат) настояват, че най-добре щяло да бъде да не се увличам от такива глупости и да не гоня вятъра, а да помисля как да си изкарвам хляба. За да навредят на моя труд, трети пък се стремят да докажат, че нещата, за които ви разказвам, не са такива, както аз ги виждам.
Читать дальше