Джовани Бокачо - Декамерон

Тогава кралят си рекъл: „Възможно е това момиче наистина да е пратено от бога; защо да ме опитам на какво е способна, след като самата тя обещава да ме изцери за кратко време, без да ми причинява никакво безпокойство?“ И като се съгласил да опита, той рекъл: „Благородна госпожице, ами ако, противно на нашите собствени намерения, вие не успеете да ни излекувате, какво мислите, че трябва да последва за вас?“ — „Господарю мой — отвърнала девойката, — наредете да ме поставят под стража и ако не успея да ви излекувам за една седмица, заповядайте да ме изгорят на клада. Но ако ви излекувам, какво ще получа за награда?“ Кралят казал: „Както виждам, вие още не сте омъжена; ако изпълните обещанието си, ние ще се погрижим да ви омъжим добре за някой високопоставен човек.“ Момичето рекло: „Господарю, на драго сърце ще се съглася да ме омъжите, но аз искам да се омъжа за човека, за когото аз пожелая, и няма да искам от вас нито някой от вашите синове, нито пък друг член на кралския дом.“ Кралят тозчас обещал да изпълни нейното желание.

Джилета се заела с лечението и много скоро, още преди срока, успяла да изцери краля. Като се почувствувал здрав, кралят казал: „Вие наистина заслужихте да получите мъж.“ А момичето отвърнало: „В такъв случай, господарю, аз съм заслужила Белтрамо дьо Росийон, когото залюбих още от детските си години и винаги съм обичала най-пламенно.“ Кралят си помислил, че да я омъжи за тоя младеж, ще бъде твърде много, но тъй като вече бил обещал и не искал да пристъпя дадената дума, наредил да го повикат и му казал следното: „Белтрамо, вие пораснахте и възмъжахте; нашето желание е да се завърнете и да почнете да управлявате вашето графство, като отведете там една девойка, която ние решихме да стане ваша съпруга.“ Белтрамо запитал: „Господарю, коя е тази девойка?“ А кралят отвърнал: „Същата, която успя да възстанови нашето здраве със своето лекарство.“

Белтрамо я бил виждал, познавал я и макар тя да му се видяла наистина прекрасна, знаейки, че не е от род, подходящ за неговото знатно потекло, отвърнал с негодувание: „Господарю, нима искате да ме накарате да се оженя за знахарка? Бог да ми е на помощ, ако някога взема за съпруга такава жена.“ Кралят казал: „Значи, вие искате да нарушим честната си дума, дадена на девойката, която възстанови нашето здраве и която за награда пожела да станете неин съпруг?“ Белтрамо възкликнал: „Господарю, вие можете да ми отнемете всичко, що притежавам, и да ме подарите като ваш васал на когото ви е угодно, но аз в едно мога да ви уверя: че никога, ама никога, няма да бъда доволен от подобен брак.“ Кралят натъртил: „Ще бъдете, ще бъдете, защото девойката е умна и красива, а освен това много ви обича; по тия причини ние се надяваме, че животът ви с нея ще бъде много по-приятен, отколкото с която и да е друга дама от по-знатно потекло.“

Белтрамо млъкнал, а кралят се разпоредил да направят големи приготовления, за да отпразнуват сватбата. Като настъпил определеният за това ден, Белтрамо, макар и мимо волята си, се оженил в присъствието на краля за девойката, която го обичала най-много от всичко на света. След като направил това и обмислил как да постъпи по-нататък, под предлог, че уж искал да се прибере в графството си и там да консумира брака, той се сбогувал с краля, възседнал коня си и потеглил не към графството, а към Тоскана. Щом дошъл тук, научил, че флорентинците са във война със Сиена и решил да застане на тяхна страна; те го приели радостно с големи почести, направили го капитан на отряд, дали му добра заплата, той останал на служба при тях и служил доста дълго време.

А младоженката, не особено доволна от сполетялата я участ, надявайки се все пак, че с доброто си поведение ще успее да го накара да се прибере в графството, отишла в Русийон, където всички я посрещнали като тяхна господарка. Поради продължителното отсъствие на графа всичко било запуснато и занемарено, но тъй като Пила умна жена, тя положила най-големи грижи и старание да приведе всичко в ред, от което нейните поданици останали много доволни, привързали се към нея и я обикнали най-сърдечно, порицавайки същевременно графа, задето не бил доволен, че именно тя му станала съпруга.

След като сложила ред в графството, тя уведомила за това графа чрез двама придворни благородници и помолила да му предадат, че ако той не се прибира в графството заради нея, трябва да й съобщи и тя е готова да се махне, за да не му пречи; ала графът отговорил най-сурово: „Нека прави каквото нека! Що се отнася до мен, няма да се върна при пея, докато не видя на пръста й ей този пръстен, а в ръцете й дете, заченато от мен.“ Той притежавал един много драгоценен пръстен, от който никога не се разделял, защото, както го уверявали, пръстенът притежавал чудодейна сила. Двамата придворни схванали жестокостта на поставеното от него условие, състоящо се от тия две почти неизпълними неща, и като видели, че техните думи не са в състояние да го отклонят от намеренията му, завърнали се при дамата и предали неговия отговор; обзета от дълбока горест, след дълги размишления тя решила да опита дали пък не е възможно да изпълни и двете условия и къде би могло да стане това, та да накара мъжа си да се прибере при нея. След като обмислила какво да прави, свикала неколцина от най-старите и най-видни люде на графството, разказала им от игла да конец и с най-затрогващи слова всичко, каквото била направила от любов към графа, и обяснила какво излязло от цялата работа; накрая заявила, че няма никакви намерения, заради нейното пребиваване тук, графът да живее във вечно изгнание; напротив, тя имала намерение да прекара остатъка от живота си в поклонения и милосърдни дела за спасение на собствената си душа, затова ги помолила да поемат в свои ръце управлението и грижата за графството, а на графа да кажат, че е напуснала неговите владения и си е отишла, за да не се върне никога вече в Русийон.