Джовани Бокачо - Декамерон

Не минало много време и прахът почнал да действува: Ферондо изведнъж бил обзет от толкова дълбок и крепък сън, че заспал, както стоял прав; а след като заспал, тупнал на земята. Абатът се престорил на изплашен от станалото, накарал да му отпуснат пояса, да донесат студена вода и да му напръскат лицето, да приложат и много други средства за свестяване, защото уж предполагал, че Ферондо е припаднал и изгубил съзнание или загдето е пил, или загдето е ял нещо; ала когато и абатът, и монасите видели, че въпреки всичко селянинът не идва на себе си, опипали пулса му и като разбрали, че е съвсем безчувствен, решили, че е умрял; пратили хора да известят за случилото се жена му и неговите роднини; те дошли веднага, пооплакали го, а после абатът наредил да го сложат така, както бил облечен, в един гроб. Като се прибрала, жената заявила, че няма никакво намерение да се разделя от детето, което била родила от мъжа си; останала си в къщата и започнала да възпитава сина си и да управлява имота, който дотогава принадлежал на Ферондо.

През нощта абатът и един болонски монах, негов доверен човек, който пристигнал същия ден от Болоня, станали тихо, без да ги усети някой, извадили Ферондо от гроба и го преместили в една пещера, където хвърляли за наказание провинилите се монаси и където било тъмно като в рог; те съблекли дрехите на Ферондо, нахлузили му монашеско расо, положили го върху купчина слама и го оставили да лежи, докато дойде на себе си. Болонският монах, когото абатът научил какво да прави, като му заръчал да не казва никому ни думица, останал да чака Ферондо да се съвземе. На следния ден абатът, придружен от неколцина монаси, отишъл в дома на жената, уж да я посети; тя го посрещнала опечалена, облечена в черно, а той я утешил с нежни слова и й прошепнал да изпълни обещанието си. Като видяла, че е свободна и няма кой да й пречи — ни Ферондо, ни който и да е друг, и като зърнала още един хубав пръстен на ръката на абата, тя отвърнала, че е готова; двамата се разбрали той да дойде при нея през нощта.

И тъй, щом се мръкнало, абатът се преоблякъл в дрехите на Ферондо и придружен от монаха, отишъл при жената, спал с нея чак до сутринта, изпитвайки най-голямо удоволствие и наслада, а после се прибрал в манастира; заради това занимание абатът често минавал по същия път, а хората, които понякога го срещали на отиване или на връщане, мислели, че това е Ферондо, блуждаещ из тия краища за покаяние; и затуй се посели какви ли не приказки между невежите и прости селяни, които неведнъж разправяли за това и на съпругата на Ферондо, а тя знаела много добре каква била работата.

Когато Ферондо дошъл на себе си и не можел да разбере къде се намира, монахът от Болоня влязъл при него с няколко пръчки, развикал се страшно и го пребил от бой. А Ферондо пищял, плачел и току питал: „Къде съм?“ Най-сетне монахът отвърнал: „В чистилището!“ — „Какво? — възкликнал Ферондо. — Нима съм умрял?“ Монахът отвърнал: „Разбира се!“ Поради това Ферондо почнал да оплаква и себе си, и жена си, и сина си и изприказвал какви ли не глупости. Монахът му донесъл нещо за ядене и пиене; като видял това, Ферондо се зачудил: „Виж ти! Нима мъртъвците могат да ядат?“ Монахът рекъл: „Да, аз ти донесох онова, което бившата ти жена изпрати днес в църквата, за да отслужат литургия за упокоение на твоята душа; а Господ Бог пожела да ти бъде поднесено тук.“ Тогава Ферондо казал: „Господ здраве да й дава! Преди да умра, аз много и обичах, по цяла нощ я държах в обятията си и я целунах — друго не правех; вършех и друго, разбира се, когато ме обземаше желание.“ После почувствувал силен глад и почнал да яде и ние, но тъй като виното не му се сторило особено хубаво, изръмжал, „Уф, Бог да я убие, че не е дала на свещеника от киното, дето е в бъчвата до стената.“ А след като той се нахранил, монахът отново започнал да го налага с пръчките и здравата го натупал.

Ферондо пак се разпищял и запитал: „За бога, защо правиш това?“ Монахът отвърнал: „Защото такава е Волята Божия: да те бия по два пъти на ден.“ — „Защо?“ — зачудил се Ферондо. Монахът казал: „Защото си бил ревнив, макар че си имал за съпруга най-достойната жена в целия ваш край.“ Ферондо изхлипал: „Горко ми! Прав си. Тя беше и най-сладката жена, по-сладка и от медена питка, но аз не знаех, че Господ Бог ненавижда ревнивите мъже, иначе не бих го правил.“ Тогава монахът отвърнал: „Трябвало е да го знаеш, докато си бил на оня свят и да се поправиш; ако някога ти се случи да се завърнеш между живите, спомняй си какво правя с тебе сега, та никога вече да не бъдеш ревнив.“ Ферондо се зачудил: „Нима мъртвите отново се връщат там?“ Монахът казал: „Да, за когото Бог отсъди.“ — „Ой! — възкликнал Ферондо. — Ако някой ден се върна там, ще бъда най-добрият мъж на тоя свят, никога няма да посегна да я бия, няма да й кажа лоша дума; ще й се скарам само за това вино, дето ни го прати тая сутрин, и задето не ни прати ни една свещ, та трябваше да ям в тая тъмница.“ Монахът забелязал: „А бе тя и свещи прати, ама те изгоряха по време на литургията.“