Джовани Бокачо - Декамерон

Тогава Ферондо рекъл: „Ех, може би имаш право; щом е така, ако се върна там, сигурно ще й позволя да прави каквото си иска. Ами я ми кажи, кой си ти, дето ме биеш така?“ Монахът отвърнал: „И аз съм мъртвец, бях от Сардиния; и понеже на времето хвалих много един мой господар, задето беше ревнив, Господ Бог ми наложи това наказание: да ти нося да ядеш и да пиеш, а после да те бия, докато Бог отсъди друго и за теб, и за мен.“ Ферондо запитал: „Има ли тук някой друг освен нас двамата?“ Монахът казал: „Разбира се, те са хиляди, само че ти не можеш ни да ги видиш, ни да ги чуеш, нито пък те — теб.“ После Ферондо се сетил: „А далеч ли се намираме от нашия край?“ — „Уха! — отвърнал монахът. — Много, много далеч, чак на другия край на света, че и оттатък!“ Тогава Ферондо се затюхкал: „Гледай ти! Ама че работа! Та това е много далеч, струва ми се, отвъд света!“

Ферондо прекарал там почти цели десет месеца, водейки такива и подобни на тях разговори; носели му храна, но и бой ядял, а през това време абатът посещавал твърде често и успешно красавицата и се забавлявал с нея от приятно по-приятно. Но нали се случват и нещастия, станало така, че жената забременяла и щом разбрала това, обадила на абата; затова и двамата решили, че е време Ферондо да напусне чистилището и да се върне на тоя свят, да се прибере при нея, а тя да му каже, че е забременяла от него.

Впрочем още на следната нощ абатът заповядал да извикат на затворения Ферондо с променен глас следното: „Утеши се, Ферондо, защото Бог е благоволил да се върнеш на земята; като се върнеш, жена ти ще роди син, когото ти ще наречеш Бенедето, защото Господ те дарява с тая милост заради молитвите на твоя приятел, светия абат, и на жена ти, както и от обич към свети Бенедикт.“ Като чул това, Ферондо много се зарадвал и рекъл: „Виж, това ми харесва! Да възнагради Господ за тая работа и бога, и абата, и свети Бенедикт, и моята сладка, медена, сирна жена!“ Абатът сложил във виното, което му пращал, от същия прах, ама съвсем малко, колкото той да заспи за четири часа; заповядал да го преоблекат в неговите дрехи, а после тихомълком двамата с монаха го преместили в гроба, където бил погребан отначало.

На следния ден призори Ферондо се събудил, забелязал, че през някаква пролука в гроба прониква светлина, каквато той не бил виждал цели десет месеца, сторило му се, че е жив и веднага се развикал: „Отворете! Отпорете!“ Заедно с: това почнал силно да натиска с глава капака, поотместил го малко и понеже капакът не бил кой знае колко тежък, Ферондо се понапъпал и го повдигнал; и същото време монасите, които току-що били прочели утринната си молитва, изтичали натам, познали гласа на Ферондо, пилели го, че се измъква от гробницата, наплашили се от необичайното събитие и хукнали презглава прано при абата.

А той се престорил, че току-що е довършил своите молитви, изправил се и рекъл: „Чеда мои, не се бойте, вземете кръста и светената вода и елате с мен да видим заедно какво е благоволило да ни разкрие Божието всемогъщество.“ Така и направили. В това време Ферондо вече успял да се измъкне от гробницата, бледен като платно, понеже прекарал толкова време, без да зърне небето; щом съзрял абата, той побързал да се хвърли в краката му и изхлипал: „Отче, както ми бе открито, вашите молитви, а така също и молитвите на свети Бенедикт и на моята съпруга, са помогнали да се избавя от мъките на чистилището и са ме възвърнали към живота, за което моля всевишния да ви дари с дълъг живот и с всичко най-добро нине и во веки веков.“ Абатът отвърнал: „Слава на всемогъществото Божие! Хайде, синко, след като Бог отново те върна при нас, иди и утеши жена си, която, откакто ти напусна земния живот, по цял ден плачеше. И отсега нататък бъди приятел и слуга на бога.“ Ферондо отвърнал: „Отче, същото ми казаха и отвъд затова оставете на мен: щом я зърна, веднага ще почна да я целувам — толкова много я обичам.“

Като останал сам с монасите, абатът изразил голямото си изумление от станалото и наредил най-смирено да изпеят „Господи помилуй.“ Ферондо се върнал в селото си, но всички бягали, щом го зърнели, както човек бяга от най-страшните неща; а той ги викал и твърдял, че е възкръснал. Жена му също се страхувала от него; но след това хората се поуспокоили, уверили се, че наистина е жив и почнали да го разпитват за какво ли не; а той сякаш бил станал по-мъдър и отговарял на всички, съобщавал им вести за душите на техните близки, после съчинил какви ли не басни за устройството на чистилището и разказал пред всички за откровението, което получил чрез устата на архангел Гавраила, преди да възкръсне. Така той се прибрал в къщи при своята съпруга, започнал отново да управлява имота си, а жена му — както той си въобразявал — забременяла от него; за щастие станало така, че за полагаемото се време (според глупците, разбира се, които са убедени, че жената носи детето точно девет месеца) тя родила момче, което било наречено Бенедето Феронди.