Вероника Блейк - Доминик

В късния следобед Доминик и Коул бяха готови да пуснат сала във водата. Коул намери два смърчови клона, които имаше намерение да използва вместо весла, и след като показа на Доминик как да ги закрепи от двете страни на сала, двамата бяха готови да отплават. Доминик затаи дъх, когато Коул пръв се качи отгоре. После отново огледа въжетата, за да провери дали не се бяха разхлабили или развързали. Коул й направи знак да идва. Тя нагази във водата и внимателно се повдигна, за да седне. Под тежестта им клоните лекичко изскърцаха. Тя затаи дъх, но се убеди, че въжетата щяха да издържат. После допълзя до горния край и ускорено задиша при вида на широката река, която ги очакваше. От мястото, където се намираха, повърхността й изглеждаше спокойна. Тя въздъхна с облекчение и леко се отпусна.

Салът едва можа да побере двамата пътника и багажа им. Топлото време от последните няколко дни бе поизчистило по-голямата част от тинята по широката река, но тук-там още се срещаха места, в които кални вълни се разбиваха във високия бряг. Като използваше клоните, Коул показа на Доминик как да избягва тинестите места. Двамата се придържаха плътно до брега и само от време на време се отклоняваха към средата на течението, за да избегнат някоя надвиснала скала или някое по-мочурливо място. През по-голямата част от пътя реката беше спокойна, което бе добре дошло за крехкия им сал.

Както обикновено, наоколо гъмжеше от комари, така че те пътуваха потънали в мълчание. Доминик си помисли, че в сравнение с опасенията й за издръжливостта на сала присъствието на досадните насекоми изобщо не я впечатляваше. Тя с облекчение забеляза, че състоянието на Коул не се влошаваше. Той продължаваше да упорства и не пожела да прегледа раните му, затова Доминик се изплаши да не започнат да кървят отново. Единственото й успокоение беше неговото силно убеждение, че фортът не е далеч.

— Малко по-нагоре ще пресечем едно по-силно течение — извика Коул. — Намери нещо по-здраво, за което да се хванеш. Това е единственото нещо, което можеш да направиш. — Думите му бяха заглушени от ромона на вълните и непрекъснатото жужене на комарите. Той се опита да си придаде по-ведър израз и да не издава страха си от предстоящата опасност. Доминик обаче бе успяла да надникне зад маската на лицето му, защото очите й се разшириха от ужас.

Тя погледна към Коул. Той се опита да кимне с глава, за да й вдъхне малко сигурност. Жестът му обаче не й вдъхна желаната увереност. Тя погледна към хлъзгавите клони под краката си, и се зачуди за какво да се хване. После погледна към приближаващите се стени на каньона и сърцето й се сви от лоши предчувствия. По потъналите в сянка каменни склонове трепкаха златисти отблясъци. Течението на реката бе все още спокойно, но тя знаеше, че вълните на каньона нямаше да бъдат толкова тихи.

— Там има само няколко по-опасни водовъртежа — извика Коул, забелязал уплашеното й изражение. Накара я да седне е гръб към него. Тя припълзя и впери очи напред. С наближаването на входа на каньона тъмните води ускориха движението си и страховете й се увеличиха. Тя се обърна и погледна към Коул. Цялото му внимание бе насочено към реката. Доминик така и нямаше време за повече притеснения, защото в следващия миг салът мощно се изхвърли напред. Тя ужасено изкрещя и отново се обърна към Коул, който със здравата си ръка се опитваше да направлява крехкия плавателен съд.

Бученето на пенещите се вълни ставаше по-силно и салът безпомощно се люшкаше, подет от вихъра на силното течение. Коул застана на колене, като продължаваше здраво да стиска клона в ръката си. По лицето му се бе изписала мъчителна гримаса. Доминик погледна към ръката му. Превръзката отново бе подгизнала от свежа кръв. Понечи да извика, но гласът й се изгуби сред заплашителното бучене на бързеите.

Доминик се опита да изпълзи до Коул, но не успяваше да запази равновесие. Салът заплашително се люшкаше. Вълните се плискаха в лицето й и единственото нещо, което можеше да направи, бе да се докопа до нещо солидно, за което да се залови. Инстинктивно пръстите й сграбчиха едно от въжетата. С ужас забеляза, че докато го дърпаше, то се разхлаби. Пусна го веднага и се огледа за нещо друго. После се просна по корем, вкопчи се в края на сала и замря неподвижно.

Малкият сал попадна в големия водовъртеж. Всичко наоколо се завъртя пред очите на Доминик. Тя се опитваше да гледа към Коул, без да изпуска сала, и се чувстваше безпомощна като парцалена кукла. Реката, стените на каньона и дори небето се сляха в едно, и тя получи световъртеж. Доминик не можеше дори да извика, защото всеки път, когато отваряше уста, вълните я плисваха в лицето. Пръстите й затърсиха някаква по-стабилна опора. За пореден път напипа въжето и забеляза, че бе започнало да се разхлабва. После й се стори, че клоните под тялото й започнаха да се отделят едни от други. Постоянното люшкане на сала й пречеше да види дали това наистина беше така, или само си въобразяваше. И тъй като не можа да се докопа до нищо друго, се видя принудена да се хване за едно от въжетата.