Дмитрий Биленкин - Париж си струва една меса

— И безполезно ли?

— И безполезно. Повтарям по точки. Първо: именно антигравитацията придава на кожата този изумителен жабешки цвят, който къса от света тебе, мене и всички, които са били в контакт с работещата машина. Второ: срещу това, както твърдят медиците, няма защитно средство. Лекарство също. Дали позеленяването е безвредно за здравето? Дори и да е така, вечният зеленикав загар не е никак нормален. Никой не иска да стане зелен негър. Гнусен цвят. Затова антигравитацията няма да съществува. Съжаляваш ли?

— Глупав въпрос…

— Извинявай. Горд се обърна с гръб към прозореца. На яркия фон лицето му изглеждаше черно-зелено.

— Слушай, Валах… Ще ти върна твоя въпрос в малко по-друга форма. За какво живее човек?

— Е, знаеш ли! — Диванът изскърца под Валах, с босата си пета той почеса другата. — Остави тези фантасмагории на философите.

— Нямаш ли свое мнение?

— Как да ти кажа… По чисто наблюдателен път съм установил, че хората живеят, за да ядат, пият, спят, да се размножават, тоест, за да живеят.

— Не виждам с какво този човек се различава от животното.

— Че той не се различава.

— Тогава за какво той измисля различни машини?

— Дявол го знае!

— Лъжеш… Когато ние по цели денонощия се мъчехме над Машината, ти беше весел, свеж и си подсвиркваше. През тези дни ти имаше всичко, но не му обръщаше внимание, нужна ти беше само Машината. Не обръщаше внимание нито на яденето, нито на съня, нито на пиенето, нито на здравето. Сега отново имаш всичко, но нямаш Машината. И ти не ставаш от дивана, отпуснал си се, търкаляш се по пижама, изпадаш в мрачни настроения.

— Загарът, мили мой, зеленият загар! Знаеш ли, не обичам да бъда прокажен. За какво обаче е целият този разговор?

— Искам да ми стане ясно къде и в какво сме се излъгали.

— Струва ли си? Биолозите в един глас твърдят, че ефектът на позеленяване — наистина изящен термин, нали? — не е могъл да бъде предсказан.

— Аз не за това. Може би самото откриване на антигравитацията беше грешка?

— Гледай къде отиде! Според тази логика и двигателят с вътрешно горене не трябваше да бъде изобретен, а?

— А кой е доказал, че автомобилите, машините, ракетите са ни направили по-щастливи?

— Кой, кой… Мога да ти кажа само, че ние с теб щяхме да бъдем къде-къде по-щастливи в пещерите. Нито лаборатории, нито чертежи, дори и криминален роман нямаше да можеш да прочетеш и алкохолът нямаше да е открит, за да удавиш в него скуката.

— Значи, ситостта още не е всичко?

— Стига! — Валах рязко се повдигна. — По дяволите философията. Да, да, искам да се занимавам с Машината! И ти искаш! Дори и три пъти да позеленеем! Умираме от безделие, нали? Е, и какво? С антигравитацията е свършено. Точка. Това, което ние направихме, изисква прекомерно голяма цена. Вие раздавате картите, вие — Богът. Разбъркайте картите отново, може сега да ни потръгне и да създадем нещо безвредно — полезно, например самопочистваща се от мръсотията обувка. Ние с теб едва ли сме останали без сили…

— Не ви ли обезпокоих? — чу се на вратата гласът на Мильонер.

Видът на Мильонер беше делови и целеустремен. Той седна, постави чантата в краката си, избърса запотените от студа очила. Трудно можеше да се повярва, че преди няколко месеца този човек ридаеше на телефонната слушалка. Сега той излъчваше самоувереност и дори жабешкият цвят на лицето му изглеждаше не като уродство, а като знак за приобщаване към някаква особено висока каста.

— Господа — започна той стремително, — поръчано ми е да изясня отношението ви към идеята за по-нататъшното използуване на антигравитацията, като се вземат пред вид всички обстоятелства.

— Ние много мислихме върху това — обясни Горд. — Използуването на автоматични антигравитатори е много перспективно в Космоса, тъй като при него се изключва контактът на апарата с хората. Нещо в тази насока…

— Извинете, Горд, бихме желали да разгледате проблема по-широко.

— Тоест?

— Космосът е само една от сферите за приложение на антигравитацията. На Земята, например в строителството…

— Изключено! Трябва да знаете, че както показаха измерванията, спектралният радиус на действието на антигравитационните вълни на инсталациите от типа „подемен кран“ е от един до два километра. Разбира се, в особени случаи, в пустинята…

— И на края, в сферата на транспорта — Мильонер сякаш не чуваше думите на Горд.

Горд сви рамене и хвърли на Валах поглед, в който ясно личеше въпросът: „Ти разбираш ли нещо? Аз не!“