Тери Бисон - Ангелите на Чарли

Аз слушах воя на сирена. Макар и да не дружа с ченгетата, сега много се надявах именно те да ни гонят. Но щяха ли да успеят?

— Това се случи преди месец, в нощта на пълнолуние. На следващият ден намериха двамата от охраната мъртви. Обезглавени. А Енорме се издири в своя гроб.

— Ясно. Тогава се сетихте, че имате работа с древно проклятие…

— Съвсем не е така! — изрева Пранг, надхвърляйки воя на измъчените до смърт гуми. — Реших, че някой иска да изплаши селяните и да получи повод да ни шантажира. За да не се вдигне шум, дадох рушвет на когото трябва от властите, а Енорме го опаковахме в сандък, за да я отпратим в Ню-Орлеан.

— Потулили сте убийството!?

— Две убийства — уточни спокойно тя. — В съвременно Мексико, това не е трудно.

Колата плавно намали скорост и спря. Аз отворих очи и видях, че се намираме на паркинга около музея. Никога не съм мислил, че ще бъда толкова щастлив да изляза от БМВ 740, и то само след едно пътуване.

Пранг се задържа на прага на луксозното возило, за да запали нова цигара от старата.

— Лувърът изпрати свой специалист да огледа Енорме, той пристигна вчера вечерта.

Тръгнах след клиентката си през широките парадни врати на музея. Ние префучахме през залите и се спуснахме по къса стълбичка.

— Но миналата нощ… — замълча тя.

— Какво се е случило през миналата нощ?

— Вие сте детектив — отбеляза тя, промъквайки се през вратата с табелка „вход за външни лица забранен“. — И вие ще кажете.

Ние влязохме в просторна, полусутеренна лаборатория, чиято странична стена бе остъклена. Всичките й прозорци бяха разбити, а в помещението се тълпяха ченгета. Въздухът беше изпълнен с противен сладникав аромат.

Двама униформени полицаи с гумени ръкавици стояха недалеко от вратата, около купчина раздрани дрехи и плът. Екип от медицински експерти фотографираше обстановката и си водеше бележки.

Аз се доближих до тях. В мен се бореха любопитството и чувството за гадене. Какво ли не им се е случвало да видят на частните детективи, но човек с откъсната глава — рядко.

Погнусата в мен победи.

— Нашият бивш началник на охраната — поясни Пранг, кимвайки към обезглавеното на пода тяло, след като се бях върнал от тоалетната. — Той понаглеждаше Енорме, когато миналата нощ я извадихме от сандъка. А вас ви докарах тук възможно най-скоро, за да изясните каквото можете, докато полицията не е зацапала с крака напълно местото на престъплението. Нищо не съм им казала за случая в Мексико. Не искам да конфискуват статуята, преди нещо да разберем.

— Разбирам.

— А тоя какво прави тук, по дяволите? — приближи се към нас Айк Уърд, шефът на градската полиция, който работеше по системата „първо стреляй, после питай“. — Категорично не желая този ловец на привидения да ми се мотае из краката. Тук е място на престъпление.

— Господин Вилон е новият ни началник на охраната — заяви Пранг. — Той ще представлява музея при това разследване.

— Най-главното е да го държите по-далече от мен! — изграка Уърд, демонстрирайки широкия си гръб.

— Не ми казахте, че сте познати с Уърд — отбеляза Пранг, когато шефът на полицията се отдалечи на безопасно разстояние.

— А вие не сте ме питали. Между другото, вие също не ми казахте, че съм ваш служащ.

— Това е временно назначение. То ви дава официален статус при контактите с полицията.

Възползвах се от новото си положение и докато момчетата на Уърд от отдел „убийства“ търсеха улики на местопрестъплението, аз ги следвах на почтително разстояние.

Разбитите прозорци гледаха на изток. През отворите им видях посипаната със стъкла авто-стоянка. Оттук следваше, че стъклата са били разбити отвътре. Очевидна някой се е промъкнал в склада, а след това е избил стъклото, да допуснем, че за да натовари статуята на очакващ отдолу камион.

Излязох на улицата. Върху асфалта забелязах размазана кръв. И кървави, постепенно избледняващи следи, веригата на които се проточваше от стоянката към улицата.

Не бяха следи от гуми, които търсех. А отпечатъци на крака. Отпечатъци, видът на които вледеняваше душата. По-точно щеше да я вледени, ако аз наистина вярвах в свръхестественото, станало моя професия.

Бяха отпечатъци на огромни крака с три пръста.

Връщайки се, аз наблюдавах известно време как медицинските експерти опаковат моят предшественик в два чувала — голям и малък. След това намерих госпожица Пранг, която делово отваряше втора кутия „Кемал“.

— Трябва да поговорим — рекох аз.