Джордж Байрон
На тоя ден навършвам тридесет и шест години 1 1 Това е последното стихотворение на Байрон, написано на 22 януари 1824 г. в Мисолунги, Гърция. В него поетът прави драматична, но мъжествена равносметка на изминатия път и ясен житейски избор. По настроение стихотворението подсеща за „Моята молитва“ на Ботев. Бел. ред.
Мисолунги, 22 януари 1824 г.
Настана бреме да запре сърцето,
след като другите сърца не тласка.
Щом повече не го обичат, клето,
то да даде последна ласка!
Под жълта есен са се свили дните,
плода на минала любов вгорчават.
Еднички червеите, язвите, тъгите
оттук за мен остават.
Самотен като остров вулканичен,
в гръдта ми огънят полека спада.
Не ще запали факел титаничен,
а само погребална клада.
До мен надеждата и ревността проклета
не идват, скръб възторжена не стига.
Властта на обичта ми е отнета,
а влача нейната верига.
Но тук не е така! Тук чезне боят
на мъката, която ш задавя.
Тук цял във слава е покрит героят
и гробът му е цял във слава!
Сред мечовете млъква хленчът дребен.
Развей, Елада, пряпореца роден!
Спартанецът под щита си погребан
не беше по-свободен!
Вдигни се! /Не Елада — тя се вдигна!/
Вдигни се ти, мой дух! Нима не помни
кръвта ти от какво във гняв изригна
по твоите пътища бездомни?
Стъпчи си спомените във душата крива!
Мъж ти бъди! Не в охкания сгушен!
Пред красотата нежна и горчива
оставай равнодушен!
Ако за младост жалиш, за какво си
живял? Родината на смърт почтенна
пред теб е. Млъквай с твоите въпроси
и свършвай повестта си тленна!
Което търсиш вече — намери си:
войнишки гроб, под който да заглъхнеш!
Огледай се и място избери си,
та най-подир да си отдъхнеш!
© Цветан Стоянов, превод от английски
George Byron
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Бележките са от: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
Съставител: Любен Любенов
Редактор: доц. Юлия Стефанова
Редактор на издателството: Владимир Левчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Евгения Джамбазова
Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.
Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.
Печат: „Георги Димитров“, София
Издателство „Народна култура“, София, 1988
Ч 820–1
THE WORKS OF LORD BYRON
Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822
THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON
Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6695]
Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00
Това е последното стихотворение на Байрон, написано на 22 януари 1824 г. в Мисолунги, Гърция. В него поетът прави драматична, но мъжествена равносметка на изминатия път и ясен житейски избор. По настроение стихотворението подсеща за „Моята молитва“ на Ботев. Бел. ред.