Константин Балмонт: Свобода

Мигар винаги от някого ще зависи моят ден,
и във мислите си пламенни няма цял да съм вглъбен?

Мигар ще се колебая, тръгна ли на път в нощта,
щом сърцето ми желае път към неизвестността?

Не, аз няма да излъжа с нищо своята звезда,
огънят й щом ми свети в дни на радост и беда.

Огнен знак остави белег върху моето лице
и навсякъде ще слушам пламенното си сърце.

Ако стигна до морето, ще потъна в глъбини,
гледайки към светлината и прозрачните вълни.

Ако срещу мен се вдигнат върхове на планина,
в снежно царство ще замръзна под сребристата луна.

Ако ли в звезда загледан стигна пропаст някой ден,
аз ще падна, без да жаля, върху камъка студен.

Но навсякъде ще вярвам само в своята мечта
и ще съм красив и волен като приказка в нощта.

Ако някой пожелае с нещо да ме промени,
с мене в гроба той ще легне — или в райски долини.

А за себе си потърсил свободата, вече знам,
че на друг ще я отстъпя, че на друг ще я отдам.

Зов дочуйте в тези струни — свобода и светлина.
В тихите води се ражда мощна пенеста вълна.

Слънцето цветята гали, в хоровода им искри,
а поиска ли — ще пламне и степта ще изгори.

Може някого да стопля или да го умъртвя,
но докрай с душа свободна пътя си ще извървя.