Максим Баринов - Лечение с жива и мъртва вода

2. Напълнете с вода и трите съда.

3. Поставете електродите в чашите и апаратът е готов за работа. Водата в бидона е предаващата среда, анолита (мъртвата вода) и католита (живата вода) ще получим в чашите.

4. За да е по-удобно чашите да се извадят след приключването на процеса, изработете поставка от полистирол със стойки и дръжка, на които са закрепени вилката и куките за окачването на електродите (както е прието в галванотехниката).

Подготовката на апарата за работа започва с напълването му с вода (най-напред чашите, за да не изплуват) до едно ниво, на 15–20 мм от долния край на ивицата кадастрон. След това в чашите електродите се спускат и се окачват на куките към вилката се съединява шнур и приборът се включва в мрежата. За успешното активиране на прибора ще свидетелства един интересен признак: Възникването на забележимо различие в нивото на водата и в трите съда — това е за сметка на т.нар. осмоза.

фиг.1. Активатор I:

1 — бидон, 2 — поставка, 3 — чаша, 4 — кадастрон, 5 — връвчици, 6 — стойка, 7 — кука, 8 — вилка, 9 — електроди, 10 — ограничители

Киселинната вода (в чашата, където е електродът, включен чрез диод) намалява нивото си спрямо неутралната вода в бидона, а алкалната, напротив, ще го повиши със същата величина (около 3–6 мм).

Степента на киселинност и алкалност обикновено се оценява с т.нар. водороден показател pH , който се измерва с практически недостъпен за бита прибор „Йономер“. Според неговите показания в обикновената вода pH е равен на 7, при католита той се повишава до 10 и повече, а при анолита е 2,5 и по-малко.

В домашни условия получените течности могат да бъдат проверени с лакмусова хартийка. Най-простият начин е пробата с фенофталеин, който се продава в аптеките (понякога под името „Пурген“).

Разтворете таблетката пурген в супена лъжица вода, гребнете с друга лъжица от католита и капнете от разтвора. Католитът веднага ще почервенее (след двуседмичен престой почервенява по-бавно). Ако от оцветения католит се капне в проба анолит, ще се наблюдава обезцветяване, което ще свидетелства за достатъчната активност на анолита.

Сега да кажем няколко думи за продължителността на съхранение на свойствата на активираната вода. Анолитът остава активен 1–2 месеца. Католитът след седмица губи около четвърт от своята първоначална сила.

1. Напълнете стъклен буркан (1 л) с вода от чешмата.

2. Пуснете в буркана брезентова торбичка, напълнена с вода.

3. Поставете капака с електродите на буркана.

4. Вмъкнете електродите от листова неръждаема стомана, единия от които (този в торбичката) Включете направо в мрежата, а другия — чрез диод с 5–10 А (например от типа Д242).

5. Включете електродите в мрежата и изключете след 15–20 минути.

6. Махнете капака на буркана, с помощта на маркуч отлейте киселинната вода в отделен съд, след това преместете със същия метод алкалната бода от брезентовата торбичка в друг съд.

1. Напълнете стъклен буркан (0,5) с вода.

2. Пригответе керамична чашка (цилиндрична) с такъв размер, че свободно да влиза в буркана.

3. Напълнете чашката с активен въглен на прах и поставете в него сребърна жичка.

4. Сложете чашката в буркана.

5. Поставете електродите в буркана и в чашката. В керамичния съд трябва да се намира електродът със знак + (той трябва да е включен направо в мрежата), а в буркана е електродът със знак — (този електрод се включва чрез диод с 5–10 А.

6. Включете апарата в мрежата за 15–20 минути. Захранването на апарата е от мрежа с променлив ток с 220 V през диод.

7. Изключете апарата от мрежата. В керамичната чаша течността ще е по-тъмна — това е мъртвата вода. Водата в буркана е жива.

8. Прелейте двата вида вода в отделни съдове с метода, описан в начин II (фиг.2).

фиг.2. Активатор III

Както ви обещах още в началото на книгата, ще бъда обективен и затова няма да скрия от вас някои минуси на активатора на жива и мъртва вода.

На първо място този уред не е безопасен и не е лишен от недостатъци. Истината е, че изобретателят на апарата е забравил първия закон на Фарадей, според който съвсем не бива да се използват високи ампери: със същия успех може да се мине и с милиампери, като съответно се удължи времето за въздействие — при малък волтаж на тока няма опасност от прегряване.

Също така изобщо не е нужен мощният и скъп диод с 5–10 А. Той спокойно може да бъде заменен с по-прост, който струва стотинки и е разчетен на максимум прав ток от порядъка на 0,3 А (например от типа Д7Ж или с друга буква в края). За по-голяма надеждност може да се включат във верига два такива диода.