Поставянето на полупропусклива преграда между електродите позволило, без да се нарушава ефектът, да се предотврати смесването на образувалите се под влияние на тока среди и да се получат две различни течности — анолит и католит . Изследването им доведе до откриването на новите активни свойства на необичайната вода: при анолита те са оцеляващи, при католита — възстановяващи .
Изучаването им в различни институти и лаборатории в Ташкент, Казан, Москва, Киев, Санкт Петербург и някои други градове разкри широк диапазон за възможното практическо приложение на тези свойства — от производството до бита.
Работниците от хранително-вкусовата промишленост например се заинтригували от факта, че киселинната вода може да удължи срока на годност на бързо развалящите се продукти, медиците се впечатлили, че тя спира възпалителните процеси и поради това е годна за обработване на одрасквания и рани, а третирането им след това с алкална вода ускорява зарастването.
Любопитни резултати дали и опитите с растения. Една група поливали с обикновена вода, друга с алкална (католит), а трета с киселинна (анолит). В сравнение с първата растенията от втората група се развивали забележимо по-бързо, а от третата въобще не растели. Но когато третия участък започнали да поливат с алкална вода, растенията не само пораснали, но и бързо изпреварили първите две групи.
Ето какво казва за апарата народната лечителка и доктор на медицинските науки Елена Антоновна Смелова: „Действието на апарата е много просто. От химията знаем, че всяка течност е електролит. Водата е един от най-чистите електролити, в нея има определено количество метали и минерални вещества. Химичната реакция под въздействието на електрически ток дава алкална, положително заредена, жива вода и киселинна, отрицателно заредена, мъртва вода.
Човешкият организъм е всъщност голяма биохимическа лаборатория. Нали 70% от него са вода. Киселинната среда има свойството да убива опасните бактерии и вируси, съдейства да изчистването на тези участъци от кожата или вътрешните органи, в които протича възпаление. То е следствие от усиленото размножаване на микроорганизмите. Докато алкалната среда на свой ред възстановява повредените тъкани. Протича биохимична окислително-възстановителна реакция.“
Всичко е доста просто, нали? Алкалната вода със знак + е жива, киселинната със знак — е мъртва.
И е ясно как се получава такава вода, достатъчно е малко да си опресним училищния курс по физика и химия.
Как да си направим тогава устройство за получаването на жива и мъртва вода?
И така, какво представлява апаратът за жива и мъртва вода? Сега, когато не се съмняваме в съществуването на живата и мъртвата вода, ние писмено ще я приравняваме към „обичайната“ вода, каквато например е алкалната или киселинната вода (думата „обичайна“ поставям в кавички в този случай, защото нито живата, нито мъртвата вода могат да бъдат наречени обичайни). Да приключим дотук отклонението в лингвистиката и да се заемем най-сетне с работа.
Апаратът представлява съд, разделен на две отделения с полупропусклива мембрана. В отделенията се поставят електродите — анод и катод, които се включват към източник на постоянен ток. Същината на процеса се състои в това, че под въздействието на електрическото поле йоните проникват през мембраната и създават повишена концентрация на катиони и аниони в двете отделения на съда. След като токът се изключи, концентрацията на катиони и аниони не се изравнява заради лошата проницаемост на мембраната.
Този апарат често е наричан електролизатор , хидролизатор или активатор . Водата, получена с помощта на апарата, се нарича активирана . Аз също ще си служа с тези термини.
Мога да ви предложа три начина за направата на самоделен електролизатор за получаването на активирана вода. Първият е по-сложен, вторият е по-прост, а третият е съвсем прост. И трите начина са добри, апаратите, изработени и по трите схеми, работят изправно. Така че си изберете който повече ви харесва.
I начин
1. В неголям пластмасов бидон с отрязана горна част поставете две обикновени високи чаши, чиито стени обвийте с кадастрон. За целта изрежете от кадастронов лист два правоъгълника с размери 110×500 мм и предварително ги кипнете във вода, за да се извлече от хартията технологичното лепило. Плътно увийте по краищата чашите и закрепете с връвчица (вж. фиг.1).
Читать дальше