Максим Баринов - Лечение с жива и мъртва вода

Когато за първи път чух за хидролизатора, си помислих: „Ето, че приказката стана истина!“ Но едно е да чуеш, а друго — да повярваш, пък и сам да провериш, за да се убедиш окончателно.

Зададох си въпроса има ли хора по света, които имат опит в получаването и лечението с жива и мъртва вода. И кои, ако не обикновените, простите хора ще знаят как това става и как се прави?

Откъде, моля, такава логика? — ще попитате. Е, спомнете си откъде са дошли приказките. Правилно, от народа. Който твърди, той знае. И затова дойде времето да се смеся, както се казва, с народа.

Да събера писмата на хора, на които е помогнало лечението с жива и мъртва вода, беше доста трудно по две причини. Първо, далеч не всички са готови да признаят, че ползват апарата за производство на жива вода, а второ, малцина искат да разкажат за болежките си и как ги лекуват. Жените обикновено се стесняват да споделят, че страдат от специфични, може би и интимни болести, а да накараш мъж да признае, че има аденом или простатит — това си е чиста фантастика.

И все пак ми провървя. Успях да убедя няколко души да напишат за своите успехи в приложеното лечение. При това, естествено, ако разкажат за лечение на ангина мога да използвам изцяло, историята за лечение на аденом, както сами разбирате, ще приведа частично.

Сравнително неотдавна започнах да си кореспондирам с една жена (впрочем за това ми помогна всесилният интернет) и я помолих да разкаже как се е лекувала с жива и мъртва вода. Тя дълго ми отказваше с аргумента: „Виж, Максим, хората няма да повярват, ще си помислят, че някаква приказка разказвам. Аз съм възрастна жена, а не някакъв си Иван Глупака!“

Спомням си как веднага си помислих: „Колко е загадъчна руската душа! Защо се сравнява с Иван Глупака, а не с Иван Царевич например? Като че ли глупакът може да намери жива вода…“

Ние често се въздържаме да споделяме своите успехи и ни се иска лекарството да дава стопроцентов резултат. Помислете си, та това е невъзможно! Гаранцията за качество е винаги знанието, опитът и добрият съвет.

Приказки, казвате? Е, ето ви приказка. Макар че, знаете ли, трудно е да наречеш приказка изпитанието, през което преминало едно цяло семейство. Привеждам писмото във вида, в който ми беше изпратено.

Здравейте, Максим,

Така се случи, че ме убеди да ви пиша моя приятелка, с която се познавате още от времето, когато сте били в Китай. Тя ми разказа, че се готвите да пишете книга за различни методи на лечение, за народната медицина, общо казано, за това, което наричат „нетрадиционна медицина“. Тя ви описа като много почтен човек, ето защо се съгласих да ви разкажа в какъв ад живеех, преди да започна лечение с жива и мъртва вода.

А разказът ми ще ви прозвучи като измислица, като приказка някаква. Аз впрочем обичам приказките и им вярвам. И синът ми вярва в тях — и в Дядо Мраз, и в Снежанка. А може би само така ми се струва? Но ми се иска приказките да живеят по-дълго в душата му. Пък и само на тях ми се наложи да се уповавам. Мъжът ми имаше много сериозни проблеми в работата си. Няма да разказвам всичко, но веднъж той получи травма. Започна да се лекува, а лечението беше скъпо. Но това не е важно, важното е, че всичко завърши с това, че той получи аденом на простатата. Стигна се дотам, че не можехме да излизаме от къщи. Синът ми се разстройваше, но какво можех да направя? Баща му не ходеше на футболните му мачове, не посещавахме мероприятията в училище, макар че това беше много важно за тяхната ръководителка. Дотогава винаги участвахме във всички съревнования и игри. Знаете какви — семейни, с децата… Синът ни учеше в гимназия, където се обръщаше специално внимание на работата с децата, ето защо често се провеждаха такива мероприятия като „Мама, татко и аз сме спортно семейство“. А също и по география, и семейни викторини по литература. Но ние не можехме да ги посещаваме заради силните болки на мъжа ми. Той страдаше, пиеше лекарства, ходеше по лекари и много се страхуваше, че синът ни ще се отчужди от него. Но момчето ни е добро, разбира. И дълго чакаше почти половин година. А след това стана скандал в училище. Сбил се с някого през междучасието. Онова момче казало, че родителите му не идват в училище, защото баща му си има любовница. Ето такива работи. Това не беше вярно, разбира се, но синът ни получи стрес.

Обърнахме се към семейния лекар и той ни каза, че има едно средство. Посъветва ни към кого да се насочим и какво да правим. Така се срещнахме с живата и мъртвата вода. Мъжът ми започна да пие такава вода — 4 пъти дневно преди хранене в продължение на 5 дни. След две седмици можахме да отидем в училището. А след месец гледахме мача, в който играеше и нашият син. Неговият отбор спечели. И ние също. Толкова се радвам, че не престанах да вярвам на приказките. Сега мъжът ми е здрав и аз съм добре. Ето вече две години нямаме никакви проблеми.