Илейн Барбиери - Непорочност

— Мерете си приказките, отче! — Частити се сепна от грубите нотки, които се долавяха в гласа на доктор Кар. Очите й се разшириха от изумление, когато възрастният лекар с прошарени коси продължи все така хапливо: — Няма да допусна да говорите така за тази жена! Вие изглежда не осъзнавате какво притежавате! Частити е извършила истинско чудо, като ви е домъкнала от онзи влак чак до главната улица, от мен да го знаете! И ни най-малко не се съмнявам, че дори Том Райт и Джери Потър да не й бяха помогнали, тя щеше да ви донесе съвсем сама чак до кабинета ми.

Доктор Кар погледна косо към Частити, която все още не можеше да се съвземе.

— Трябва да си призная, че изпърво се държах доста грубо с нея. Обвинявах я, че е позволила раната ви да загнои. Но тя се издигна в очите ми през оная първа нощ, а сега вече ми е ясно, че вие сте тежък характер и сигурно не е леко да се живее с вас, макар да носите свещеническа якичка. И най-добре ще е да се опитате да проумеете, че работих над крака ви цели три часа, след като Частити ви домъкна в кабинета ми, и през цялото време тя беше неотлъчно до мен. Изпълняваше безропотно всичките ми нареждания и в действителност аз бях този, който пръв се измори. А след като ви примъкнахме тук, тя остана да се грижи за вас, за да мога аз да си почина. Не можете да искате повече от която и да е жена! Така че ви съветвам в мое присъствие да разговаряте учтиво с Частити, защото в противен случай бих могъл да забравя, че сте болен.

Без да изглежда впечатлен от укора на лекаря, Рийд отвърна дрезгаво:

— Не съм болен.

— Болен си и още как! Лично аз ще ти съобщя, когато вече си здрав! Не забравяй това!

Най-после доктор Кар успя да открие раната и кимна одобрително.

— А сега погледни това и пак се опитай да ми кажеш, че не си бил на път за оня свят.

Частити сдържа дъха си. Откритата рана беше червена и подпухнала. Бледа гной надничаше от мъничка, кръгла дупчица в плътта, причинена от един единствен куршум. Частити се олюля. Незнайно защо, сега гледката я ужасяваше повече, отколкото първия път, когато я видя. Тя едва успя да се овладее, когато Рийд я изгледа пронизващо.

— Колкото и зле да изглежда — продължи тирадата си доктор Кар, — вече върви към подобрение. Но ще трябва да продължим да извличаме отровата. — Той погледна към Частити. — Чака те още доста работа, мила.

После отново съсредоточи вниманието си върху своя пациент. А щом срещна лишения от всякакви чувства поглед на Рийд, доктор Кар изрече с равен глас:

— Странен човек сте. И никак не ми приличате на свещеник. Ако не бях видял какво изпитвате в действителност към тази жена, когато бяхте твърде слаб и неспособен да прикривате чувствата си, бих си помислил, че сте студен като лед. Но сега всичко, което ми остава да кажа е, че само глупак не би осъзнал какъв щастливец е да има за съпруга жена като Частити.

… съпруга…

Частити затвори очи и с безмълвно примирение зачака унищожителната реакция на Рийд.

Но нищо не последва.

Частити отвори предпазливо очи и срещна погледа на Рийд, вторачен в нея.

— Този път ще превържа крака ви по-леко — продължи доктор Кар, който отдаде напрегнатата тишина на своята укорителна тирада. — Засега няма смисъл да правим нищо друго, но Частити трябва отново да налага раната с компреси, веднага щом закусите.

— Не съм гладен.

Пренебрегвайки грубия отговор, доктор Кар се обърна към Частити.

— Абсолютно е задължително да се храни и да пие много вода. И ако не си много изморена, можеш да му помогнеш да се приведе в по-приличен вид по-късно. Има нужда от малко освежаване.

Твърде стъписана, за да му отговори, Частити безмълвно наблюдаваше как доктор Кар затваря черната си чанта с инструменти и се запътва към вратата. Вече с ръка на бравата, той се обърна и каза:

— Ще намина пак, след като посетя още няколко пациенти. А междувременно, ще кажа на Сали да ви донесе нещо за ядене.

Вратата се затвори зад гърба му и Частити зачака първите признаци на бурята. Не й се наложи да чака дълго, преди дрезгавият глас на Рийд да наруши тишината:

— Е, добре, какво значи всичко това?

— Наистина не знам как точно се случи. — Частити Лорънс го гледаше иззад нелепите си очила. Изглеждаше изморена, рошава и съвсем не беше толкова спретната и превзета, колкото когато се приближи към него на онзи влак. Рийд видя безпокойството в очите й, когато продължи: — Изпитвах известни притеснения относно пътуването си. Видях якичката ви, когато се качихте на влака, и си помислих, че можете да ми помогнете да подредя мислите в главата си. Но щом ви приближих, вие… вие…