Красимир Бачков - Обектив в засада

— Единайсе лева?! — ококори се малчуганът изненадан.

— Вземай и бягай! — смигна заговорнически фотографът и си тръгна. Малко по-късно, като направи снимките, се спря на една, която озаглави „Приятели“. Имаше предвид стареца, момчето и мухата Петко. Щеше да я пусне на първа страница, защото беше истински шедьовър. После засвирука с уста доволен, че зад хубавата снимка има нещо още по-хубаво, което той знаеше, но другите дори не подозираха!

Първите дни на август донесоха малко свежест и прохлада, но горещината по обяд си оставаше все същата. Точно в един такъв горещ обяд Ицо Дебелия се качи в микробуса за Варна. Яката на лятната риза залепваше като тиксо за врата му, а с потта си можеше да напълни цял микроязовир. Ицо намести фотографската чанта между краката си на пода и се опита да види нещо повече от гърдите на момичето, седнало на седалката до него. Синята и рокля беше с дълбоко деколте и показваше достатъчно, но щом видя зърната при едно завъртане на спътничката си, той се успокои напълно. Гледката го задоволи и сега, по пътя, можеше да дремне, мечтаейки какво би станало, ако спътничката му…

Пътя до морето проспа и дори не разбра кога са слезли останалите пътници. Шофьорът го събуди, а отпуснатото тяло и подутите крака не вещаеха нищо добро за разходката из черноморския град. С неохота се надигна и слезе. В тая жега се чувстваше като голяма кисела краставица в буркан със саламура. Тръгна без път и посока, ей тъй, да не стои на едно място в задухата, а и все пак работа беше дошъл да върши. Улицата го изведе до брега на морето и там, зърнал пейка на едно сенчесто място, той се запъти към нея, отпусна уморените си телеса и се загледа в избелялата синева на водата пред себе си. На рейд пред пристанището десетина кораба си чакаха реда, гларусите мълчаливо подскачаха по покрива на плажната баня, а хора в горещината наоколо не се забелязваха. Ицо извади старата „Минолта“ и я зареди. Постави обектив за далечно снимане и погледна през визьора. От опит знаеше, че през обектива нещата придобиваха по-друго звучене и се виждаха детайли, на които с просто око не би обърнал внимание или просто не би видял. А и най-добрите му снимки бяха станали случайно и непринудено. Поразгледа хоризонта с корабите, опита се да види подробности от жените на плажа, проследи полета на една малка чайка и неочаквано се спря на едно синьо петно с бели точки. Фокусира внимателно и видя своята спътничка от микробуса, щастливо усмихната в прегръдките на някакъв моряк. Те се намираха на една алея, петдесетина метра по-надолу от Ицо и нямаше нужда човек да се замисли дали се обичат тия двамата. Целуваха се дълго и жадно, ръцете на моряка шареха по цялото тяло на момичето, а когато той я завъртя около себе си, тя го хвана за ръката и игриво го повлече напред по алеята. През това време фотографът изщрака десетина прекрасни пози и със задоволство си помисли, че е изпълнил идеално мисията си за вестника. Беше му хубаво като гледаше влюбените и сякаш сам участваше в старата магия, наречена ЛЮБОВ.

Стана от пейката и се отправи към плажа. Направи няколко рутинни снимки на чадъри, голи тела и гларуси и тръгна обратно към автогарата. По пътя се отби в един-два магазина, поседя в малко барче с чаша студена „Кола“ в ръка и като си погледна часовника установи, че се е шлял достатъчно, за да се прибира вече. Сега не беше толкова горещо и лекият ветрец приятно разхлаждаше тялото му. Маршрутката, в която се качи, беше почти пълна, а последно след него влезе… отново момичето със синята рокля. Пак седна до него, но дори не го забеляза, толкова зареян бе погледът и. Не обърна внимание и на това, че той за втори път фиксира атрибутите в позачервената и вече пазва. Когато пристигнаха, от микробуса първо слезе момичето, а веднага след него се измъкна Ицо. Срещу тях млад мъж с брада пусна едно русо момиченце, върху главата на което трептеше голяма синя панделка на бели точки.

— Мамо, мамо! — писукаше хлапето, докато момичето не го вдигна на ръце.

— Нямахме какво да правим и дойдохме да те посрещнем — мило обясни мъжът с брадата. — Как е леля Поля?

— А, нищо особено! Пак я е натиснала склерозата и трябваше да се оплаче на някого — с досада отвърна момичето и връчи детето на мъжа си. Той го пое с едната си ръка, а с другата леко обгърна синята рокля на бели точки. Двамата тръгнаха бавно, като бяха чудесен обект за снимка на щастливо младо семейство. Малко по-нататък момичето се освободи от ръката на съпруга си. Нещо размахваше и обясняваше припряно. Мъжът я успокояваше внимателно и така се изгубиха между хората.