Красимир Бачков - Рибари

— Ми не съм, я! Нормален човек бива ли да си зареже работата и да хукне да гони Михаля с диване като тебе. Клечим на тоз гьол и нито рибата му риба, нито приказката като хората. От сутринта си ме заял колко лошо било обществото сега, как си били чужди всички и как трябвало да се обичаме, макар да не заслужаваме. Сякаш аз съм ти крив, че жена ти те заряза и след дъжд качулка искаш да оправяш нещата. Ай сиктир!

Без да каже нещо, Жоро се дръпна няколко крачки встрани и още докато заметна, рибата клъвна. Плувката заби рязко и опъна влакното до скъсване, а Чепа като видя, хвърли своята въдица и се втурна да помага.

— Отпусни, Жоре! Отпусни!

Жоро остави макарата да се развива свободно, но като видя накъде отива влакното, се развика:

— Ще се забие в тръстиката! Влезе ли, край!

— Спирай! — тропна с крак Чепа. Очите му светеха от вълнение и едва се сдържаше да не грабне въдицата от ръцете на по-младия рибар. Той обаче усетил, че рибата е твърде голяма за дебелината на влакното, сам подаде въдицата:

— Ако изкараш това парче без да скъсаш месината, пеша си тръгвам за в къщи!

Прехапал език, Чепа отпускаше по малко рибата, опитваше се да я умори, а тя продължаваше да тегли навътре, към едно островче обрасло с тръстика.

— Мамка ти! — изръмжа гневно той, като видя, че на макарата остават още няколко намотки месина. Опъна почти до скъсване, после стъпи в още студената езерна вода. Тук дъното бе песъчливо и чисто, но след метър — два, рязко ставаше дълбоко и невъзможно да се ходи. В тоя момент рибата престана да опъва и Чепа побърза да я изтегли към себе си. Макар и трудно, тя приближаваше като на моменти спираше, сякаш забита на място.

— Сега е най-опасно! Дръпне ли рязко, изтървахме я! — измърмори под нос той. Застанал зад него, Жоро се бе изгърбил от вълнение и следеше всяко помръдване на водната повърхност. С пресъхнала уста запита:

— Какво се е хванало според тебе?

Чепа се измъкна от водата и без да поглежда към мокрите си крака, продължавайки да навива макарата отбеляза:

— Сякаш не е шаран! Твърде бързо се умори. Но е поне три кила, което значи или щука, или…

В тоя момент рибата бясно дръпна, опънатото влакно разряза показалеца на Чепа, но не се скъса. След кратка борба, той пак започна да я приближава към брега.

— Вземай кепа!

Жоро се затича към колата, извади от багажника кеп от зеленикава мрежа и завърнал се изхленчи:

— Ми тя дръжката счупена!

— Уф, какъв си дръвник! — подлюти се Чепа — Що не си я оправил?

— Ами до сега не ми е трябвал. Такава риба още не съм хващал.

— Влизай вътре! Гледай да я захлупиш и вдигай нагоре!

Жоро изу маратонките си и по чорапи влезе във водата. Дъхът му спря от студ. Рибата обаче бе наблизо, водата се разбиваше от мощното и тяло и го караше да потръпва от ловна страст. Сам не разбра как дойде при него, той пъхна отдолу кепа и стреснат от вика на Чепа „вдигай“, опъна нагоре. Една огромна щука, наполовина влязла в кепа плесна с опашка, влакното се скъса и да не я изтърве, Жоро я хвърли към брега. Тя пльосна съвсем в края на водата и тоя път Чепа и отряза пътя като цамбурна с цяло тяло и я сграбчи с ръце. Зад него се надвеси Жоро и двамата дружно успяха да я изкарат на брега. За всеки случай я дръпнаха по-далеч от водата и едва сега се спогледаха.

— Ей, бай Петре! Каква е тая ламя бе? — подскачаше Жоро край рибата, без да обръща внимание на жалкия си външен вид — Щука, а? Щука!

— Щука я! — доволно въздъхна Чепа и започна да си хвърля дрехите — Съблечи се, че ще изстинеш! На тоя вятър за половин час дрехите ще изсъхнат.

— А колко тежи според тебе? — не мирясваше младият. Чепа се подсмихна:

— Към пет — шест кила, но не там е въпросът.

— А къде?

— Ами, как ще си ходиш сега пеш до вкъщи.

Жоро приседна на земята, изу и другия крачол на панталона и като го разпери да съхне по-лесно отговори:

— Да, ама ти скъса влакното!

— Не аз, ти го скъса кьопчо! С тия две леви ръце…!

— Е, не! — възмути се Жоро — Ти пак като котка на гърба си не падаш!

Слънцето приятно топлеше отгоре, сгряваше премръзналите им тела и след малко те се отпуснаха и без да спорят се усмихнаха един на друг.

— Ама, жестоко парче, а?

— Става! — отвърна Чепа уж безразлично.

© 2006 Красимир Бачков

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3085]

Последна редакция: 2007-07-04 21:10:01