Красимир Бачков - Подарък за Коледа

— Да бе! Как не! Той ще краде, пък ти ще го спасяваш! — свъси вежди Кольо — И той намерил баш от кого да краде! Че ти имаш ли кокошки?

— Запазих две, ако се сети синът да наобиколи по празниците, но мани ги кокошките! Дай да видим как ще спасяваме човека!

— Човек…! — изскърца със зъби Кольо. В лютия студ бе излязъл само по риза, от зачервената му едра като на бик глава струеше пара, а огромното му туловище, стъпило на къси криви крака, будеше скрита заплаха. С явно нежелание измъкна мобифона, закачен на колана на панталона му. Набра нужния номер и след малко се свърза. Стана ясно, че болният трябва да се заведе до града, ако искат да оживее.

— Е, чу сам! — процеди Кольо — Като искаш, води си го в града! От мен толкоз!

— Чакай, Коле! — дръпна се бай Васил — не е шега работа туй, ей! Ще си отиде човекът, ще погине марцина! Изкарай джипа да го откараме до града! Сам си казвал, че Мицубишито може да мине отвсякъде! Аз ще платя бензина!

— Ще платиш! — присмя се другият — Ти за хляб пари нямаш, ще ми плащаш! Аз кола за хайдуци нямам! — обърна гръб и понечи да затвори вратата.

— Ей! — страшно изрева бай Васил. Кольо учуден се обърна. — Изкарай джипа, хайдутино, че лошо ти се пише! По-голям хайдук от тебе в село няма! Ама ха!

Кольо се подсмихна накриво и затръшна портата пред лицето му.

— Верицата ти и мръсна гад! — отчаяно изпсува бай Васил и безпомощно се заоглежда към близките къщи.

Яна захвърли подгизналата от сълзи кърпичка и заплака с глас. Навън вече се чуваха гърмежи, хората се веселяха и пееха, а тя разбра, че с татко й сигурно се е случило нещо лошо, щом не се върна досега. Беше обещал да й опече пиленце на празника, но не обясни как ще го купи, като нямаха пари. Просто излезе и не се върна. Изведнъж жичката на реотана изпуши и угасна. Студът я сграбчи с ледените си пръсти и тя уплашена побягна навън. Притича по стълбите до втория етаж и зачука по вратата на старицата. След малко тя се отвори.

— Бабо, бабо! — изплака детето. — Тати го няма и печката угасна!

— Ела, пиле! — хвана го за ръката старата жена и го прибра.

В кратко резюме на седмичната криминална хроника по радиото, между десетината измръзнали и умрели от глад старци, редовните кражби и изнасилвания, дикторът съобщи и за смъртта на крадец на кокошки в близкото до града село. Заедно с него се бе обесил и похитеният стопанин на кокошките. Необичайно в случая било, че в ръцете на обесения намерили опръскана с кръв кутия цветни моливи.

Беше Коледа срещу 1997 година в България.

© 1997 Красимир Бачков

Източник: Авторът

Разказът е публикуван първоначално в сборника „Синият кон“, издаден през 1997 г.

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3089)

Последна редакция: 2007-07-04 21:10:01