Красимир Бачков - Облогът

— От седем години, ако броя и двете в казармата! — стана Тошко от масата, защото видя, че келнерът му носи кебапчетата, увити в кафява, леко омазана отгоре хартия.

— Седни малко! — кротко предложи черничкият шофьор. — Ако разбираш от занаята, ще можеш да запалиш една „ИФА“, нали?

— Предполагам!

— А щом си без работа, сигурно ти трябват пари?

— На кого не му трябват?

— Добре! — запали нова цигара Васко. — Виж хората тук какво предлагат! Ако я запалиш — печелиш бутилка ментовка, ако не — купуваш и ги черпиш с ментовка?

Всички от кръчмата се бяха събрали край тяхната маса и сега шумно изразиха одобрението си. Тошко поклати отрицателно глава:

— Съжалявам, но ми останаха само пет лева! Не стигат за бутилка ментовка!

— Еха-а-а! — провикна се брадясалият скандалджия. — Нямал пари! Много лесно се измъкна бе, пиле! Всичката ни младеж е толкоз калпава! — обръщаше се той към останалите, а те съгласни кимаха. — Тоя е също като калпазанина, дето те заряза, Васко! От един дол дренки са и замирише ли им на работа, не ги търси наоколо!

— Чакай! — прекъсна го Васко. — Може и да няма пари момчето! Ти да не би да имаш всеки ден за пиячка, а?

— Мене ме остави ти!

— Добре, ще те оставя, а на тебе виж какво предлагам — обърна се към Тошко той.

— Ако запалиш „ИФА“-та, след два часа тръгваме за птицекомбината в Дончево, а след това за Украйна! Една нощ и един ден път натам, и още толкова обратно! За тая работа ще ти платя два бона! Ако не успееш да я запалиш, аз ще ви почерпя за здравето на младежта! — усмихна се той на останалите. Хората се развикаха доволни от обещаната почерпка и от веселието, което си правеха за Тошкова сметка.

Кебапчетата приятно пареха пръстите му през хартията, но Тошко ги остави на масата, съблече си якето и като го хвърли върху стола заяви:

— Съгласен съм, но ако загубя, довечера ще мина да си платя ментовката!

— Добре! — кимна Васко. — Значи ще пиете две бутилки с моята! — и двамата тръгнаха навън, съпровождани от десетина клиенти, които като деца се бутаха да излязат по-бързо и да бъдат по-близо до двамата.

На улицата, встрани от кръчмата, беше паркирана възстаричка „ИФА“ — хладилен фургон. Всички заобградиха и загледаха Тошко с присмех и очакване на провала му. Той се качи в кабината и даде контакт. Ток имаше, затова спокойно натисна копчето на стартера, но камионът не запали. Отвън се разнесе дружен смях, ръководен от брадясалия, който се държеше за корема и го сочеше подигравателно.

„Голям праз!“ — помисли си Тошко. — „Прекъснали са захранването с някакъв ключ и си мислят, че са много хитри.“ — Наведе се и огледа под арматурното табло за да го намери, провери предпазителите, но не откри нищо. Навън веселбата продължаваше.

„Добре, аз ще ви наредя!“ — закани им се той наум и се огледа из кабината. Зад шофьорската седалка имаше малко сандъче за инструменти. Той го отвори, изрови от вътре един дебел кабел и излезе навън. Вдигна капака на камиона и закачи единия край на кабела към плюсовия проводник на стартера, другия край изтегли и допря до клемата на акумулатора. Двигателят изстена, позакашля се и заръмжа на ниски обороти. Тошко нави загрятата жица, както си беше, и я върна в сандъчето. Спусна капака и се обърна към стария шофьор:

— Мога даже и да карам!

Васко го потупа по рамото и го запита дружелюбно:

— Паспорт за навънка имаш ли?

— Да!

— Ами аз си държа на приказката! Ако ти трябват две хиляди, идвай!

— В колко часа?

— Тръгваме в три, за да можем да натоварим до вечерта!

— Дадено! — Двамата си стиснаха ръцете, а смълчаните наблюдатели започнаха оживено да коментират.

— Не го признавам аз! — продължи да се дърли брадясалият. — Той запали камиона като хайдук!

Васко се обърна и го изгледа мълчаливо. Другият прекрати обвиненията и тръгна към кръчмата. След него се затътриха и останалите. Тошко си наметна якето и с вече изстиналите кебапчета тръгна да си ходи.

— Ей, момче! — чу зад гърба си. Обърна се и видя келнерът да му подава бутилка от зеленото питие.

— Аз мента не пия — отвърна и махна с ръка Тошко — изпийте я за здравето на старите шофьори!

Старата кръчма бе странно утихнала, когато прекрачи прага й навън.

Вкъщи Мима го посрещна нетърпеливо и му се скара, че е харчил пари, когато има сготвено. Това обаче не й попречи да излапа лакомо нейните кебапчета и дори да ги похвали. Зарадва се, че Тошко ще може да изкара тия пари и дори му се поглези малко, като разбра как е натрил носовете на пияниците. За нея всички, които ходеха по кръчмите бяха алкохолици.