Уилям Шекспир: Том 3.Трагедии

Сивила — нарицателно име за някои жени, на които древните римляни приписвали пророчески дарби. Най-прочутата от тях била, според легендата, Кумейската Сивила (от гр. Куме в Южна Италия), която доживяла до седемстотингодишна възраст. Легендарните „свитъци на Сивилата“, които съдържали пророчества за съдбините на Рим, се пазели в Капитолия, но по-късно изчезнали при неизвестни обстоятелства.

„Jnteger vitae… nec arcu…“ (лат.) — „Който води праведен живот и е чист от престъпления, не се нуждае от мавърски копия и лък…“ — цитат от „Одите“ на римския поет Квинт Хораций Флак (65 г.-8 г.пр.н.е.).

Енцелад (мит.) — гигант, взел участие в бунта на титаните срещу Зевс.

„Terras Astraea reliquit…“ (лат.) — „Астрея напусна земята“ — стих от „Метаморфозите“ на Овидий. Астрея била богиня на справедливостта.

Плутон (мит.) — владетел на подземното царство на мъртвите според вярванията на древните гърци.

Ахерон (мит.) — река, която течала през подземното царство на мъртвите, у древните гърци.

Циклопи (мит.) — еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.

„… Ad Jovem Ad Apollinem… Ad Martem…“ (лат.) — „За Юпитер, за Аполон… за Марс…“ — адресати в случая са едновременно и боговете, и наречените на тяхно име планети.

Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците, съответстващ на гръцкия Хермес.

Сатурн (мит.) — римски бог на земеделието. Планетата, носеща неговото име, имала мрачно влияние върху хората.

Кронид (мит.) — название на Зевс (Юпитер), който бил син на бога Кронос, едно от най-древните доолимпийски божества.

Арес (мит.) — гръцки бог на войната, съответстващ на римския Марс.

Кориолан — римски военачалник (V в. пр.н.е.). Недоволен от това, че не станал консул, той се свързал с неприятелите на Рим, но уговорен от майка си, пощадил родния си град, заради което бил убит от съюзниците си. Герой на едноименната трагедия на Шекспир.

„… Това е бисерът, омаял взора на вашата царица“ — фраза, свързана с английската поговорка „За светлата жена черният мъж е бисер.“

„… Хиперионов лъч…“ (мит.) — „Хиперион“ е едно от названията на Слънцето у древните гърци.

Фурия (мит.) — фуриите били римски божества на отмъщението.

„… че и кентаврите да ни завидят…“ (мит.) — Кентаврите били легендарни същества, полухора-полуконе, които обитавали Тесалия. На сватбения пир на царя на лапитите Пирифой поканените кентаври се напили и опитали да отвлекат невестата, но били избити.

Виргиний — плебеят Луций Виргиний всъщност убил дъщеря си Виргиния не след обезчестяването й, а за да я спаси от него. Шекспир в случая е допуснал неточност.

„… праотецът наш…“ — отново става дума за Еней.

Синон — син на коринтския цар Сизиф, уговорил троянците да вкарат дървения кон зад стените си и с това станал причина за гибелта на Троя.

Оригиналното название на драмата е „The Tragedy of Romeo and Juliet“ — „Трагедия за Ромео и Жулиета“. В оригинала някои от имената са оцветени по английски (Капулет, Монтегю, Ромео, Джулиет, брат Лоуренс и др.) — за главните от тях бе оставена наложилата се вече у нас италианска форма.

Хор — така в Шекспировия театър се наричал актьорът, който произнасял текста на пролога, помагащ на зрителите да разберат правилно пиесата.

„… дългия ми меч…“ — По времето на Шекспир дългите средновековни мечове били излезли вече от употреба. Детайлът намеква за старостта на Капулети.

Княз Ескал — описваните събития са се случили, според легендата, в началото на XIV в., когато Верона била управлявана от Бартоломео дела Скала. Оттук измененото име Ескал.

Вилафранка — град близо до Верона.

Диана (мит.) — римска богиня на лова. Покровителка на девствениците.

„… и държан във тъмнина… завързан, без храна, измъчван, бит…“ — едно свидетелство за начина, по който били „лекувани“ лудите по Шекспирово време.