Цветан Ангелов - Приказката

Каралийчев например е представен с приказки, които не са разработка на мотиви от фолклора. Но и в приказките, които е преразказал и се именуват народни, той е оставил отпечатъка на своята изключителна индивидуалност. Те са пречистени. Лишното е отстранено. Сюжетът е спретнат. Те са по-малко бъбриви. Езикът им е каралийчевски. Образната система, диханието на словото и всички компоненти на магията, наречена приказка, са каралийчевски… Нещо такова е сторил с фолклорните мотиви композиторът Петко Стайнов. Танците от неговата знаменита сюита са повече стайновски, отколкото тракийски.

Може би в никой друг литературен вид не е така добре запазена българската лексико-интонационна прелест. Може би никъде в своето литературно творчество българският писател не скъпи, не пази тъй ревностно съкровищата на езика си — с оная неповторима пластичност, гъвкавост, изразителност на глаголите, годни да споделят и най-тънките нюанси на мисълта и видимата дейност на героите; с оная чудесна волност да се борави с редки, колоритни, даже странни думи от народните говори. Може би никъде другаде в личното творчество на писателите няма толкова български фрази, фразети, метафорични съчетания, езикови обрати, словоредни приумици… Къде ли другаде можем да си позволим употребата на толкова поговорки, пословици, гатанки…

Българската приказка е въплъщение на българския народностен характер — с неговата практическа философия, с хитроумието, находчивостта, жизнерадостта, пестеливостта, далновидността, дружелюбието, гостолюбието му, с осъзнаването на високите морални стойности.

В българската приказка присъствува (пък и действува) и българската природа. Нея чувствуваме дори тогава, когато сюжетът, има екзотичен характер.

Ще отида по-нататък. Може би чрез приказния жанр съвременният български писател се придържа близо до народния живот и до народния език. И може би чрез него ще богатеят другите родове, клонове и жанрове на литературата ни. Приказката е нещо като навременно „повратни“ за всеки писател, когато почувствува „отдалечаване“; когато талантът му зажъднее за живителна глътка от бездънния езиков кладенец.

Нека вярваме, че с издаването на тази антология ще подпомогнем развитието на приказния жанр в литературата ни.

© 1981 Цветан Ангелов

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Приказки от български писатели

Издателство „Български писател“, 1981 г.

c/o Jusautor Sofia

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8868]

Последна редакция: 2008-08-18 08:00:00