Айзък Азимов - Стоманените пещери

— Не всички приемат така великодушно различните култури. И сред нас, и сред вселенците.

— Така да е. Е, и?

— Е, и… преди три дни умря един вселенец.

Ето че започваше. Ъгълчетата на тънките устни на Бейли леко се повдигнаха, но изразът на удълженото му тъжно лице остана непроменен. Каза:

— Много лошо. Надявам се, от заразна болест. От някой вирус. Или е настинал.

Комисарят го погледна изненадано:

— За какво говориш?

Бейли не си направи труда да му обясни. Добре беше известно с каква настойчивост вселенците бяха очистили своята общност от болести. А още по-известно беше колко внимаваха да избягват всякакви контакти с податливите на зарази земни жители. Но язвителното му подмятане остана незабелязано от комисаря. И Бейли отвърна:

— Приказвам си. От какво е умрял? — и се загледа през прозореца.

— От липса на гръден кош — отвърна комисарят. — Някой го застрелял с бластер.

Бейли усети как мускулите на гърба му се сковаха. И каза, без да се обърне:

— Какво говориш?

— Говоря за убийство — тихо изрече комисарят. — Ти си детектив. Знаеш какво значи убийство.

Сега вече Бейли се обърна.

— Но това е вселенец! Преди три дни ли?

— Да.

— А кой го е направил? Как?

— Вселенците казват, че е земен жител.

— Не е възможно.

— Защо не? Ти не обичаш вселенците. И аз не ги обичам. И кой на Земята ги обича? Просто се е намерил някой, който ги мрази повече от останалите и толкова.

— Е добре, но…

— Не избухна ли пожар в заводите на Лос Анжелос? Не унищожиха ли роботи в Берлин? А бунтовете в Шанхай?

— Имаш право.

— Тези неща говорят за нарастващо недоволство. Или дори за някаква организация.

— Комисарю, не ми е ясно — каза Бейли. — Да не би да ме проверяваш по някакви причини?

— Какво?! — комисарят изглеждаше искрено озадачен.

Бейли го наблюдаваше.

— Преди три дни е бил убит вселенец и вселенците смятат, че убиецът е земен жител. Досега — и Бейли забарабани с пръсти по бюрото — нищо не е излязло наяве. Разбираш ли? Комисарю, това е невероятно. Велики Йосафате! Ако това наистина е станало, Ню Йорк ще бъде изтрит от лицето на планетата!

Комисарят поклати глава:

— Не е толкова просто. Виж какво, Ли, три дни ме нямаше. Бях на заседание с кмета. Ходих до Вселенското селище. Ходих и до Вашингтон на разговор в Планетното бюро за разследване.

— Така ли? И какво ти казаха там?

— Казаха, че случаят си е наш. Понеже е в границите на Града. Вселенското селище юридически спада към Ню Йорк.

— Но има извънтериториални права.

— Зная. Ще стигнем дотам — очите на комисаря избягваха твърдия като кремък поглед на Бейли, като че ли изведнъж го бяха свалили до положението на негов подчинен, а Бейли се държеше така, сякаш приемаше този факт.

— Вселенците могат да се заемат със случая — каза Бейли.

— Изслушай ме, Ли — помоли го комисарят. — Не ме притеснявай. Опитвам се да ти разкажа всичко като приятел на приятел. Искам да знаеш в какво положение се намирам. Бях там, когато съобщиха за случилото се. Имах среща с него — с Родж Немену Сартън.

— С жертвата?

— С жертвата — изпъшка комисарят. — Още пет минути, и аз щях да съм този, който е намерил трупа. Какъв ужас щеше да бъде! Зверска жестокост, зверска! Посрещнаха ме и ми го съобщиха. С това започна един тридневен кошмар, Ли. Отгоре на всичко нищо не виждах, защото дни наред нямах време да си сменя очилата. Това поне няма да се повтори. Поръчах си три чифта.

Бейли се замисли върху картината на събитието, която си представи. Видя високите, стройни фигури на вселенците да се приближават към комисаря с вестта, видя как му я съобщават по характерния за тях начин — без украса, без чувства. Джулиъс си е свалил очилата и ги е затъркал. Под впечатление от случилото се положително ги е изпуснал, после е загледал натрошените парчета, а меките му пълни устни са потреперили. Бейли беше дълбоко убеден, че поне пет минути комисарят е изпитвал много по-голямо притеснение заради очилата си, отколкото заради убийството. В този миг комисарят се обади:

— В дяволски трудно положение съм. Както сам каза, вселенците имат извънтериториални права. Могат да настояват сами да разследват случая и да изпратят каквито си искат доклади на своите правителства. Външните светове могат да използуват това като извинение да ни съдят за обезщетение. Знаеш как ще бъде прието такова нещо от населението

— Ако Белия дом се съгласи да плати, това би било равно на политическо самоубийство.