— Със сигурност. Всичко може да се очаква. В нея непрекъснато се върти космически прах, който снабдява с енергия спиралите и празнотите й. Точно това предизвиква неясната искряща светлина. Когато погълне нещо, веднага следва радиационен отблясък. Колкото по-голям е обектът, толкова по-лесно ще бъде привлечен дори от голямо разстояние.
За момент двамата мъже се взираха в илюминатора, после Естес продължи:
— Сега може би бихме могли да я елиминираме. Ако НАСА изпрати достатъчно голям астероид в тази посока, дупката би могла да се избута от нейната орбита. Взаимното привличане между нея и астероида ще постигне този ефект. Дупката би могла да бъде изведена от Слънчевата система чрез по-нататъшно въздействие и ускорение.
— Мислиш ли, че е била по-малка? — попита Фунарели.
— Когато се е създавала Вселената, трябва да е била микроскопична. Нараствала е в продължение на милиарди години. Ако продължава да го прави, ще стане неуправляема. Подозирам, че би могла да се превърне в гроб за Слънчевата система.
— Защо не са я открили досега?
— Никой не я е търсил. Кой би очаквал черна дупка в астероидния пояс? Освен това тя не произвежда достатъчно радиация, за да бъде забелязана. Не притежава и необходимата маса. Трябва случайно да се натъкнеш на нея, както ние го направихме.
— Сигурен ли си, че комуникациите са прекъснати, Бен?… Колко далеч сме от Веста? Оттам биха могли да стигнат до нас без излишно отлагане. Това е най-голямата база на астероидния пояс.
Естес поклати глава.
— Не мога да определя местонахождението на Веста. Компютърът също е извън строя.
— Господи, какво ни е останало?
— Въздушната система работи. Пречистването на водата е наред. Имаме достатъчно енергия и храна. Бихме издържали две седмици, може и повече.
Възцари се тишина. След малко Фунарели каза:
— Виж, дори и да не знаем къде точно се намира Веста, тя не е на повече от няколко милиона километра от нас. Бихме могли да сигнализираме по някакъв начин. Ще изпратят кораб с дистанционно управление, който след седмица ще е при нас.
— Как не се сетих за това — отговори Естес. Това не беше трудно. Безпилотен кораб издържа ускорения, които човек от кръв и плът не би могъл да понесе.
Фунарели затвори очи, сякаш го прониза болка.
— Не се отнасяй презрително към безпилотния кораб! Той може да ни снабди с материали, които ще ни дадат възможност да ремонтираме системата за комуникации. Това би ни дало шанс да изчакаме истинския спасителен отряд.
Естес седна на другото легло.
— Не подценявам апаратите с дистанционно управление. Просто мислех, че нямаме възможност да изпратим никакъв сигнал. Дори не можем да викаме. Вакуумното пространство не пренася звук.
— Не мога да си представя, че няма да измислиш нещо — извика упорито Фунарели. — Нашият живот зависи от това!
— Може би животът на цялото човечество зависи от това, но не се сещам за нищо. Защо ти не измислиш нещо?
Фунарели премести крака си и изпъшка силно. Той се облегна на стената и бавно стана.
— Сещам се само за едно — промълви той. — Защо не изключиш гравитационните мотори? Така ще спестим енергия, а и мускулите ни ще си починат.
— Добра идея — измърмори Естес. Той стана, придвижи се към контролното табло и прекъсна гравитацията.
Фунарели се понесе нагоре, въздъхна облекчено и каза:
— Защо не могат да открият тази дупка проклетите идиоти?
— Имаш предвид по идиотски, както ние го направихме? Друг начин не съществува.
— Боли ме, въпреки отсъствието на гравитация… Ако тая болка продължава, когато дойде време за хапчетата, ще ги глътна с удоволствие… Има ли начин да накараме черната дупка да направи нещо повече?
— Ако някой от тези камъни падне в нея, тя ще започне да разпръсква рентгенови лъчи — каза мрачно Естес.
— Ще ги регистрират ли във Веста?
Естес поклати глава.
— Съмнявам се. Те не следят за такива неща тук, но на Земята сигурно ще ги засекат. Някои от космическите станции непрекъснато следят радиацията. Ще зарегистрират удивително малки избухвания.
— Това ни устройва, Бен! Те ще изпратят съобщение до Веста да ги изследва. Рентгеновите лъчи ще стигнат до Земята за петнадесет минути. За още толкова радиовълните ще бъдат засечени от Веста.
— А междувременно какво ще стане? Лъчите ще бъдат засечени автоматично, но кой ще определи техния източник? Може да идват от далечната Галактика, която, по една случайност, лежи в тази специфична посока. Някои от техниците ще отбележат неочакваността на такъв запис. Ще наблюдават за още избухвания, но такива няма да последват. По тази причина ще ги подминат като маловажни. По времето, когато черната дупка е погълнала този астероид, потокът от рентгенови лъчи е бил непрекъснат. Но това е било преди хиляди години и никой не е наблюдавал. Сега фрагментите имат постоянна орбита.
Читать дальше