Айзък Азимов - Стачкоизменник

Землянинът се усмихна скептично:

— Да рискувам живота си? В този така спокоен и работлив малък свят? Не е за вярване.

— Мога да ви обясня — реши елсеверианският съветник. — Мисля, че така ще е най-добре — той извърна глава и продължи: — Както ви казах, на Елсевер всички отпадъци трябва да бъдат преработвани. Разбирате, нали?

— Да.

— Включително и-и-и човешки екскременти.

— Така и предполагах — каза Ламорак.

— Водата се възстановява чрез дестилация и абсорбиране. Онова, което остава, го преработваме в торове, а част от него използваме като източник на химикали и други странични продукти. Фабриките, които виждате, изпълняват точно тези функции.

— И после? — Ламорак изпита известни затруднения при пиенето на вода, когато кацна за първи път на Елсевер, защото гледаше на нещата доста реалистично и знаеше от какво е извлечена. Но лесно превъзмогна чувството си на отвращение. Дори на Земята водата се получава чрез естествени процеси от всякакви видове неприятни субстанции.

На Блей му ставаше все по-трудно да говори:

— Игор Рагусник е човекът, който отговаря за индустриалните процеси, касаещи отпадъците. Семейството му отговаря за този пост от колонизирането на Елсевер. Един от първите заселници е Михаил Рагусник и той, той…

— Е бил отговорен за преработването на отпадъците — довърши изречението Ламорак.

— Да. Къщата, която видяхте току-що, е на Рагусник. Тя е най-хубавата и луксозна къща на планетоида. Рагусник има много привилегии, които ние нямаме, но в крайна сметка — в гласа на съветника изведнъж се долови силен пристъп на гняв — ние не можем да говорим с него.

— Какво?

— Той иска пълно социално равенство. Иска неговите деца да общуват с нашите и нашите жени да си ходят на гости. Ох! — този стон издаваше абсолютно отвращение.

Ламорак се сети за вестникарската рубрика, в която името на Рагусник дори не бе изписано, нито пък се споменаваше нещо за неговите искания.

— Приемам, че е изолиран заради работата си.

— Естествено. Човешки екскременти и… — на Блей не му достигнаха думи. След кратка пауза той припряно каза:

— Предполагам, че като Землянин не разбирате.

— Като социолог мисля, че разбирам.

Ламорак помисли за Недокосваемите в древна Индия. Онези, които са се грижили за труповете на мъртвите. Сети се и за положението на свинарите в Иудея.

— Смятам, че Елсевер няма да удовлетвори тези искания — продължи той.

— Никога — отзова се енергично Блей. — Никога.

— И?

— Рагусник заплаши, че ще спре процеса на преработка.

— Ще стачкува, с други думи.

— Да.

— Това сериозно ли ще е?

— Имаме достатъчно храна и вода за много време. Преработването не е от голяма важност в това отношение. Отпадъците, обаче, ще се натрупат и има опасност да плъзнат зарази в планетоида. След векове грижовен здравен контрол ние имаме слаби имунни системи. Пламне ли епидемия — а тя е неминуема в случая — ние ще започнем да измираме със стотици.

— Рагусник знае ли за това?

— Да, разбира се.

— В такъв случай смятате ли, че той ще се откаже от заплахата си?

— Той е луд. Вече е спрял работа. Не е имало преработка на отпадъци от деня преди вие да пристигнете.

Блей подуши въздуха с големия си нос, като че ли вече усещаше миризмата на екскременти.

Ламорак механично последва примера му, но не усети нищо. Тогава Блей продължи:

— И така, виждате защо заминаването ви ще е едно мъдро решение. За нас несъмнено е унизително да ви го предлагаме…

— Почакайте, не още. Боже господи, това за мен е много интересно от професионална гледна точка. Мога ли да говоря с Рагусник?

— В никакъв случай — разтревожи се Блей.

— Но аз бих искал да разбера ситуацията. Социологическите условия тук са уникални и не е възможно да бъдат пресъздадени другаде. В името на науката.

— Какво имате предвид под „да говоря“? Видеовръзка ще свърши ли работа?

— Да.

— Ще попитам Съвета — промълви Блей.

Те седяха пред Ламорак напрегнати и от строгите им и горди изражения струеше тревога. Блей, който също беше там, упорито отбягваше очите на землянина.

Главният съветник, мъж с посивели коси, с дълбоки бръчки по лицето и врата, проговори със сух глас:

— Ако по някакъв начин можете да го склоните, господине, за нас ще е добре дошло. В никакъв случай, обаче, не бива да загатвате, че поради една или друга причина бихме отстъпили.

После между Съвета и Ламорак се спусна някаква прозрачна завеса. Той все още различаваше отделните съветници, но побърза да се обърне към приемника пред него, който се включи веднага. На екрана се появи образ, нечия глава. Изключително реална и в естествени цветове: едра глава с тъмна коса и масивна брадичка (леко брадясала), червени устни без никаква извивка, разположени като две плътни, успоредни линии една над друга.