Айзък Азимов: Космически течения

— Посланикът каза, че ще бъдете предаден на МБКА — рече Джунц. — Давам ви дума, че няма да бъдете върнат на Сарк. Положително ще ви съдят за извършеното престъпление над космоаналитика. Не мога да ви дам никакви гаранции за резултатите, но ако ни сътрудничите, това ще облекчи положението ви.

Теренс задържа изпитателния си поглед върху Джунц.

— Ще рискувам и ще приема предложението ви, докторе. Според изчисленията на космоаналитика слънцето на Флорина било в състояние на готовност за превръщането му в „нова“.

— Какво? — възкликнаха всички с изключение на Валона.

— Всеки момент щяло да „гръмне“ — продължаваше Теренс иронично. — И тогава Флорина щяла да се изпари и да се разнесе като дим от цигара.

— Не съм космоаналитик, но доколкото зная, никой не може да предвиди кога ще експлодира някоя звезда — пръв се обади Абел.

— Това е вярно. Поне засега. А обясни ли ви Рик какви са основанията му за тази прогноза? — попита Джунц.

— Струва ми се, че в документите му може да се намери отговор на вашия въпрос. Спомням си само за въглеродното течение.

— Какво?

— Повтаряше само „въглеродното течение на космоса“, „въглеродното течение на космоса“ и „каталитичния ефект“. Това беше.

Стийн се изкиска, за кой ли път.

Файф смръщи чело.

Джунц се ококори.

— Моля да ме извините — рече най-накрая представителят на МБКА. — Веднага се връщам. — Той излезе от обсега на камерите и изчезна.

Върна се след петнайсет минути.

Огледа се недоумяващо. Останали бяха само Файф и Абел.

— Ама къде са… — опита се да каже нещо той.

— Вас чакаме, доктор Джунц — обади се Абел. — Космоаналитикът заедно с момичето са на път за посолството. Срещата приключи.

— Как така приключи! Галактико, та ние едва започнахме. Трябва да обясня възможностите за раждането на една „нова“.

— Не е необходимо, докторе — размърда се неспокойно Абел.

— Напротив, необходимо е. Дайте ми поне пет минути.

— Нека говори — усмихна се Файф.

— Да започнем отначало. Още от първите научни трудове на галактическата цивилизация е известно, че звездите черпят енергията си от ядреното преобразуване в тяхната вътрешност. Известно е също така, че в зависимост от условията във вътрешността на звездите съществуват два типа ядрена трансформация, които създават необходимата енергия. И при двата типа става дума за превръщане на водорода в хелий. Първата трансформация е директна — два водородни атома и два неутрона образуват едно хелиево ядро. Втората е индиректна и се осъществява на няколко етапа. И при нея в крайна сметка водородът се превръща в хелий, но се минава през последователни фази, в които участват и въглеродни ядра. Тези въглеродни ядра не се изразходват, а претърпяват промени по време на протичането на реакцията, така че минимални количества въглерод може да се използват отново и отново за превръщането на водорода в хелий. С други думи, въглеродът играе роля на катализатор. Всичко това е било известно много отдавна, още по времето, когато човечеството е населявало една-единствена планета, ако изобщо е имало такова време.

— Щом всички ние знаем това — обади се Файф, — вие не ни казвате нищо ново, а само ни губите времето.

— Но това е всичко , което знаем. Никой до ден днешен не е могъл да определи дали звездите използват единия или другия от ядрените процеси или и двата. Открай време съществуват привърженици и на едната, и на другата теория. Обикновено се предпочита теорията за непосредствено превръщане на водорода в хелий като по-просто. Вероятно теорията на Рик се е свеждала до следното: непосредственото превръщане на водород в хелий е нормалният източник на енергия за звездите, но при известни условия въглеродният катализатор ускорява процеса и нагорещява допълнително звездата. В космоса съществуват течения, това всички го знаят. Някои от тях са въглеродни. Звездите, които минават покрай тях, поемат неизброимо количество атоми. Общата маса на тези атоми е съвършено незначителна в сравнение с общата маса на звездата и не може да й повлияе. С изключение на въглерода! Звезда, която минава през течение с необикновена концентрация на въглерод, става неустойчива. Не мога да кажа колко години, колко века или милиони години са необходими на въглеродните атоми, за да проникнат във вътрешността на звездата, но вероятно периодът е дълъг. Което означава, че въглеродният поток е широк и звездата го е прекосила под малък ъгъл. Така или иначе, щом количеството въглерод, проникнало до сърцевината на звездата, превиши критичната маса, излъчването на звездата нараства неимоверно много. Външните слоеве се разпукват под напора на огромната експлозия и вече имате „нова“. Разбирате ли?