Айзък Азимов - Космически течения

Рик замълча, но остана прав.

— И този друг човек беше Файф, така ли? — попита Джунц.

— Името му беше Файф.

— Този човек тук ли е?

— Не мога да си спомня как изглеждаше — отвърна Рик, без да се извръща.

— Сигурен ли си?

— Опитвам се. Но никой от вас не знае колко трудно е това! И много боли! Сякаш в мозъка ти се върти нажежена игла! Дълбоко тук! Ето тук вътре! — и той обгърна главата си с ръце.

— Зная, че е трудно — меко каза Джунц. — Но трябва да опиташ! Нали разбираш, че трябва да опитваш. Погледни този човек! Обърни се и го погледни!

Рик се извърна към Скуайър Файф. За миг го огледа втренчено и отново се обърна.

— А сега не си ли спомняш?

— Не! Не!

Файф мрачно се усмихна.

— Да не би вашият човек да си е забравил ролята? Или може би историята ви ще звучи по-правдоподобно, ако си спомни лицето ми следващия път?

— Не съм виждал този човек, никога не съм говорил с него — избухна Джунц. — Никой нищо не е подготвил, за да ви злепостави. Единственото, което ме интересува, е истината.

— В такъв случай може ли аз да му задам няколко въпроса?

— Задавайте ги.

— Благодаря. Нито за миг не съм се съмнявал във вашата любезност. Слушай… Рик… или както ти е името.

Той се държеше като истински Скуайър към флорин.

— Да, господине.

— Спомняш си, че човекът се е приближил към теб от другата страна на масата, докато ти, упоен, не си можел да мръднеш.

— Така е, господине.

— Последното, което си спомняш, е, че той те е гледал отвисоко.

— Така е, господине.

— Опитвал си се да го погледнеш нагоре.

— Да, господине.

— Седни.

Рик седна.

В първия миг Файф не направи нищо. Тънките му устни се свиха така, че съвсем се загубиха, а мускулите на челюстта му станаха на топка под синкавата кожа на гладко избръснатото му лице. Едва тогава той се изхлузи от стола си.

Сякаш коленичи зад бюрото си. Само след миг се появи от другата му страна и всички видяха, че той стои прав.

Джунц усети, че му се завива свят. Човекът, който толкова величествено и внушително изглеждаше на своето място, се превърна най-неочаквано в невероятен дребосък.

Деформираните крака на Файф се местеха с видимо усилие, носейки напред неугледната маса от торс и едра глава. Лицето му бе пламнало, но очите гледаха все така арогантно и предизвикателно. Стийн избухна в неистов, задушаваш го смях, който, щом Файф го погледна, секна.

Останалите мълчаха вцепенени.

Рик с ококорени очи наблюдаваше дребната фигура.

— Аз ли съм човекът, който се приближи до теб покрай масата? — попита Великият Скуайър.

— Не мога да си спомня лицето му, господине.

— Не искам да си спомняш лицето му. Можеш ли да забравиш това — и той разпери ръце, за да покаже тялото си. — Възможно ли е да си забравил как изглеждам, каква е походката ми?

— Сигурно не бих могъл, господине — простена Рик. — И все пак, не зная.

— Бил си седнал, а той е бил прав и ти си го гледал от долу на горе, нали?

— Да, господине.

— Той те гледаше отгоре, поне така твърдеше преди малко.

— Да, господине.

— Това добре си го спомняш, нали? Сигурен ли си?

— Да, господине.

Двамата бяха лице срещу лице.

— Отгоре ли те гледам?

— Не, господине.

— А ти отдолу ли ме гледаш?

Очите на седналия Рик и правия Файф бяха на едно ниво.

— Не, господине.

— Възможно ли е аз да съм бил този човек?

— Не, господине.

— Сигурен ли си?

— Да, господине.

— И продължаваш да твърдиш, че името, което си спомняш, е Файф?

— Това име помня — упорито повтори Рик.

— Който и да е бил този човек, той е използвал името ми за прикритие.

— Възможно е.

Файф се обърна и бавно и с достойнство се върна до бюрото си, където отново се изкатери на стола си.

— През целия си живот не съм позволил на никого да ме види прав. Има ли друга причина, която да налага тази среща да продължи?

Абел се почувства едновременно и притеснен, и ядосан. Дотук нито една от целите на тази среща не бе постигната. На всяка стъпка Файф успяваше да се измъква неуязвим, а останалите правеха грешка след грешка. Файф излизаше победител. Принудили го бяха да участва в разговорите, предявили му бяха обвинения, които той веднага бе оборил.

Файф щеше да се погрижи цялата Галактика да научи за този разговор и без да се отдалечава твърде от истината, щеше да превърне информацията си в мощна антитранторска кампания.

На Абел много му се искаше да сведе до минимум загубите си. Космоаналитикът вече не беше нужен на Трантор. Оттук нататък каквото и да „си спомнеше“, щеше да бъде обект на подигравки, независимо от дозата истина и него. Всеки щеше да го счита за оръдие на транторския империализъм, при това некачествено оръдие.