Айзък Азимов - Немезида

— Фишър, вие се справяте добре, — каза Танаяма със странното си, но не съвсем неприятно изкривено произношение на земен английски. — Исках лично да ви го кажа.

Фишър, който стоеше прав (не беше поканен да седне), успя да скрие изненадата си.

— Не можем да отпразнуваме това публично, с лазерен парад и холографско шествие, — каза Директорът. — Не е прието. Но аз ви го казвам.

— Това е напълно достатъчно, г-н Директор, — каза Фишър. — Благодаря ви.

Танаяма гледаше Фишър изпитателно с присвитите си очи. Накрая попита:

— Само това ли ще кажете? Нямате ли въпроси?

— Предполагам, че вие ще ми кажете това, което трябва да знам, г-н Директор.

— Вие сте агент, способен човек. Какво сте научили?

— Нищо, г-н Директор. Не се опитвам да науча нищо друго, освен това, за което съм инструктиран.

Танаяма кимна едва забележимо с малката си глава.

— Подобаващ отговор, но аз искам неподобаващ. Какво сте научили?

— Изглеждате доволен от мен, г-н Директор, и затова предполагам, че съм ви донесъл информация, която се е оказала полезна за вас.

— В какво отношение?

— Мисля, че нищо не би било по-полезно от това да се сдобиете с хиперпространствения метод.

Танаяма отвори уста без да издаде звук.

— И след това? Ако приемем, че е така, какво ще правим след това?

— Ще отпътуваме за Звездата Съсед. Ще открием Ротор.

— И нищо повече? Това ли е всичко? Не можете ли да видите по-надалече?

Тук Фишър реши, че ще бъде глупаво, ако не опита късмета си. Нямаше да получи по-добра възможност.

— Само едно нещо е по-добро — когато първият земен кораб отпътува от Слънчевата Система с помощта на хиперпространствения метод, аз да бъда на борда.

Едва го беше изрекъл и разбра, че е загубил или поне, че не е спечелил. Танаяма се навъси. С остър заповеднически тон той каза:

— Седнете!

Фишър чу зад себе си тихото движение на един стол, който се плъзна към него при думите на Танаяма — думи, които примитивният му компютризиран мотор можеше да разбере.

Фишър седна без да се обърне, за да се увери, че столът е там. Танаяма щеше да се обиди, а в този момент това беше недопустимо.

— Защо искате да сте на кораба? — попита Танаяма.

— Аз имам жена на Ротор, г-н Директор, — отговори Фишър, като се стараеше да не издава вълнението си.

— Жена, която изоставихте преди пет години. Мислите ли, че ще се зарадва, ако се върнете?

— Имам и дете, г-н Директор.

— Тя е била на една година, когато сте заминали. Мислите ли, че знае за вашето съществуване? Или, че я интересувате?

Фишър замълча. Самият той много пъти беше мислил за това.

Танаяма изчака малко и каза:

— Само че няма да има полет до Звездата Съсед. Няма да има кораб, на който да пътувате.

Фишър отново трябваше да скрие изненадата си.

— Простете, г-н Директор. Вие не казахте, че притежаваме хиперпространствения метод. Казахте „Да предположим, че е така…“ Трябваше да обърна внимание на думите ви.

— Така е. И винаги трябва да бъде така. Въпреки това, ние наистина разработихме хиперпространствения метод. Сега можем да пътуваме в космоса като Ротор, по-точно, когато построим кораб и сме сигурни, че конструкцията му е подходяща и подробностите са добре обмислени, което може да ни отнеме една-две години. А после какво? Сериозно ли предлагате да отидем до Звездата Съсед?

Фишър отвърна предпазливо:

— Това е просто една възможност, г-н Директор.

— Безполезна възможност. Помислете добре. Звездата Съсед е на повече от две светлинни години от Земята. Колкото и добре да овладеем хиперпространствения метод, пътят дотам ще ни отнеме повече от две години. Нашите теоретици ми казаха, че, въпреки че с хиперпространствения метод корабът, за кратки периоди от време, ще се движи със скорост по-висока от тази на светлината — колкото по-висока е скоростта, толкова по-кратък ще бъде периодът от време — в крайна сметка, корабът не ще може да стигне до никоя точка в пространството по-бързо от светлинен лъч, който е тръгнал от същата начална точка.

— Но ако е така…

— Ако е така, повече от две години ще трябва да живеете на космически кораб, наблъскан с още няколко души екипаж. Мислите ли, че ще можете да изтърпите това? Много добре знаете, че досега не са правени дълги полети с малки кораби. Това, което ни трябва, е Колония, структура, достатъчно голяма да осигури нормална среда — нещо като Ротор. Колко време ще ни отнеме това?

— Не мога да определя, г-н Директор.

— Може и десет години, ако всичко върви добре — ако нямаме спънки и ако имаме късмет. Както знаете, Земята не е строила Колонии от близо един век. Всички нови Колонии са строени от други Колонии. Ако изведнъж ние започнем да строим, ще привлечем вниманието на всички съществуващи Колонии, а това не е желателно. Освен това, ако построим такава Колония, ако я оборудваме с хиперпространствени съоръжения и я изпратим към Звездата Съсед на такъв дълъг полет, какво ще направи тя, когато пристигне там? Като Колония тя ще бъде уязвима и Ротор лесно ще може да я унищожи, ако притежава военни кораби, а това е сигурно. Ротор ще има повече военни кораби, отколкото нашата пътуваща Колония ще може да носи. Тъй като са там вече от три години, докато ние стигнем ще са изминали петнадесет години от тяхното пристигане там. Още щом ни видят ще ни унищожат.