Айзък Азимов - Немезида

Винаги, винаги той поемаше инициативата.

Още в началото той й каза:

— Запомни, Юджиния, ти си открила Звездата Съсед почти случайно и някой от колегите ти също може да го направи.

— Малко вероятно е… — започна тя.

— Не, Юджиния, няма да разчитаме на това, че е малко вероятно. Ще се подсигурим. Ти ще се погрижиш никой да не поглежда в тази посока, никой да не изследва точно тези документи, които могат да издадат местоположението на Немезида.

— Но как да направя това?

— Много просто. Говорих с Губернатора и от сега нататък ти изцяло ръководиш изследванията на Космическата Сонда.

— Но това означава, че съм повишена без знанието на…

— Да, означава повишаване на отговорността ти, заплатата, общественото положение. Кое от тези неща не одобряваш?

— Не възразявам срещу нито едно от тях, — каза Инсиня с разтуптяно сърце.

— Сигурен съм, че ще се справиш с длъжността на Главен Астроном много добре, но главната ти цел ще бъде да се погрижиш работата да се изпълнява възможно най-качествено, при условие, че не се занимавате с Немезида.

— Но, Дженъс, не можем да я крием вечно!

— Нямам такова намерение. Щом напуснем Слънчевата Система всички ще узнаят къде отиваме. Дотогава ще го знаят колкото може по-малко хора, а и те ще научат това колкото може по-късно.

Инсиня се смути, когато установи, че повишението разся възраженията й.

Друг път Пит я попита:

— А мъжът ти?

— Какво мъжът ми? — каза Инсиня, готова да се отбранява.

— Разбрах, че е Землянин.

Тя стисна устни.

— Той е роден на Земята, но е гражданин на Ротор.

— Разбирам. Предполагам, че не си му казвала за Немезида.

— Абсолютно нищо.

— А казвал ли ти е този твой съпруг защо е напуснал Земята и е положил толкова усилия, за да стане гражданин на Ротор?

— Не, не е. А и аз не съм го питала.

— А никога ли не си си задавала този въпрос?

Инсиня се поколеба и каза истината:

— Случвало се е.

Пит се усмихна.

— Може би аз трябва да ти кажа.

И го направи малко по малко. Никога не натрапваше тази тема, никога не я налагаше, но тя неизменно присъствуваше във всеки техен разговор. Това измъкна Инсиня от интелектуалната й черупка. В края на краищата, след като живееше на Ротор й беше много лесно да пренебрегва нещата, които ставаха другаде.

Благодарение на Пит, на неговите разкази, на филмите, които й препоръча, тя започна да мисли за Земята като за една планета, населена с милиарди гладуващи, изпълнена с насилие, наркотици и отчуждение. Тя започна да я възприема като бездна от страдание, от която всеки иска да се измъкне. Вече не се чудеше защо Крайл Фишър е напуснал Земята. Чудеше се защо толкова малко хора правеха това.

Но Колониите не бяха много по-добре. Тя започна да забелязва, че те се затварят за останалия свят, че хората не могат свободно да посещават други Колонии. Всяка Колония се пазеше от микроскопичната флора и фауна на останалите. Търговията постепенно западаше и все по-често се извършваше от автоматично управлявани кораби, със старателно стерилизиран товар.

Колониите се караха помежду си и се мразеха. И тези в орбита около Марс не се различаваха много. Само Колониите в астероидния пояс се размножаваха свободно, но дори те започваха да губят доверие в по-вътрешните Колонии.

Инсиня чувствуваше, че започва да мисли като Пит и дори с ентусиазъм да очаква бягството от непоносимото страдание и създаването на една система от светове, в която семената на мъката са унищожени. Едно ново начало, един нов шанс.

Тогава тя разбра, че чака дете и ентусиазмът й започна да отслабва. Струваше си да изложи себе си и Крайл на опасностите по време на такова дълго пътешествие, но да рискува едно бебе, едно дете…

Пит беше невъзмутим. Той я поздрави.

— Ще се роди тук и ще имаш малко време да свикнеш с положението. Подготовката за пътя ще ни отнеме почти година и половина. А дотогава ще осъзнаеш какъв късмет имаш задето няма нужда да чакаш повече. Детето няма да има спомен за страданието на една съсипана планета и едно безнадеждно раздвоено човечество. То ще познава само новия свят и културното разбирателство между неговите членове. Дете с късмет. Щастливо дете. Синът ми и дъщеря ми са вече големи, вече са белязани.

Инсиня отново му повярва и когато Марлейна се роди, тя наистина се ужасяваше при мисълта, че заминаването може да се забави, страхуваше се, че докато тръгнат, детето ще бъде белязано от провала на Слънчевата Система.