Айзък Азимов - Немезида

Настъпи тишина. Известно време никой не продума.

— Е — каза Уендел. — Мисля, че Фишър съвсем ясно ви обясни положението. Никой ли няма да каже нещо?

Бланковиц каза тихо:

— Всъщност аз не го бях обмислила добре. Мисля, че трябва да продължим.

— Аз също — изсумтя Джарлоу.

— А ти Шао-Ли Уу?

Шао-Ли Уу сви рамене.

— Няма да се деля от останалите.

— Радвам се да чуя това. Що се отнася до Земните власти случаят е забравен, но по-добре да не се повтаря, никакви по-нататъшни действия, които могат да се тълкуват като бунт.

В тяхната каюта Фишър каза:

— Надявам се нямаш нищо против, че се намесих. Страхувах се, че ще избухнеш напразно.

— Напротив, много добре направи. Нямаше да се сетя за аналогията с Колумб, която беше чудесна. Благодаря ти, Крайл — и тя стисна ръката му.

— Трябваше по някакъв начин да оправдая присъствието си на кораба — усмихна се той.

— Да оправдаеш е слабо казано. А и нямаш представа колко отвратена бях, че Шао-Ли постъпи по този начин точно след като ти казах колко се радвам за него и за признанието, което ще получи. Чувствах се благородна заради радостта си, че ще поделя почестите, заради етиката в научните изследвания, където всеки получава заслужения дял, а той поставя личната си гордост над проекта.

— Това е човешко, Теса.

— Знам. А това, че в този човек има тъмни нравствени петна, не променя факта, че той притежава страхотно остър научен ум.

— Боя се, че в своите аргументи изхождах от лични позиции, а не от общото благо, така да се каже. Желанието ми да стигнем до звезда Съсед няма нищо общо с проекта.

— Разбирам това. И все пак ти благодаря. — Фишър изпита неудобство от сълзите в очите й и тя примигна, за да ги прогони.

Той я целуна.

Това беше една обикновена звезда, която по нищо не се отличаваше от останалите, тъй като все още беше прекалено бледа. Всъщност Крайл Фишър би я загубил от поглед, ако не я беше хванал на мерник в центъра на мрежата от концентрични кръгове и радиуси.

— Има разочароваща прилика със звезда, нали? — отбеляза Фишър и на лицето му се появи мрачния израз, характерен за него.

Мери Бланковиц, единствената освен него на наблюдателния пулт, отвърна:

— Но тя не е нищо повече от една звезда, Крайл.

— Имам предвид, че изглежда като бледа звезда — а ние сме толкова близо.

— Близо на думи. Все още се намираме на една десета от светлинната година, което не е съвсем близо. Просто Капитан Уендел е предпазлива. Аз бих закарала „Свръхсветлинен“ много по-близо. Бих искала вече да се намираме по-близо — нямам търпение.

— Преди последното преминаване ти беше настроена за връщане на Земята, Мери.

— Не съвсем. Те просто ме придумаха. Но след твоето кратко слово се почувствах като пълна глупачка. Смятах, че е естествено, ако всички се върнем и втория път да пътуваме всички, но ти ми разясни положението. Толкова искам да използвам НД.

Фишър естествено знаеше какво означава НД. Това беше невронния детектор. Той самият усещаше тръпката. Отчитането на разум би означавало, че са попаднали на нещо далеч по-важно от всички метали, камъни, ледове и газове, които иначе биха могли да открият.

— От това разстояние не можеш ли? — каза той колебливо.

Тя поклати глава.

— Не. Трябва да се доближим значително повече, а оттук не можем просто да се придвижим до нея. Това ще ни отнеме около година. Щом научим каквото можем за Звездата Съсед оттук и Капитанът сметне това за достатъчно, ще извършим още едно преминаване. Очаквам, че най-късно до два дни ще се намираме на няколко астрономически единици от Звездата Съсед и тогава ще мога да започна своите наблюдения и да бъда от полза. Чувствам се като излишен товар.

— Да — отвърна тихо Фишър — Знам.

По лицето на Бланковиц се изписа загриженост.

— Извинявай, Крайл. Нямах предвид теб.

— Спокойно можеше и мен да имаш предвид. Независимо колко близо отидем до Звездата Съсед, от мен може да няма никаква полза.

— Ще има, ако засечем разум. Ти ще можеш да разговаряш с тях. Ти си роторианец, а това ще ни помогне.

Фишър се усмихна мрачно.

— Бях роторианец само няколко години.

— Това не е ли достатъчно?

— Ще видим. — И той нарочно смени темата. — Сигурна ли си, че невронният детектор работи?

— Напълно. Можем да проследим всяка Колония в орбита само по излъчените от нея плексони.

— Какво представляват плексоните, Мери?

— Наименование, което аз измислих за фотон-комплекса, характерен за мозъците на бозайниците. Ако не сме много далеч, можем да откриваме и коне, но мозъчната дейност на по-голям брой хора можем да засечем и на астрономически разстояния.