Айзък Азимов - Пеещите камбани

— Убийство? Какво общо имам аз с убийствата?

— Това убийство, доктор Ърт, е било извършено на Луната.

— Изумително.

— Повече от изумително. Това е нечувано, доктор Ърт. През последните петдесет години, откакто е установена Лунната власт, са се взривявали кораби и скафандри са се пръскали. Мъже са се сварявали до смърт от слънчевата страна на планетата, замръзвали са от тъмната страна и са се задушавали от двете страни. Имало е дори смърт, причинена от падане, което, имайки предвид лунната гравитация, е много трудно да се постигне. Но през всичкото това време нито един мъж не е умирал на Луната като резултат на умишления акт на насилие от друг човек — до сега.

— Как е било извършено?

— С бластер. Органите на властта са били на сцената на убийството около час след като е било извършено, благодарение на редица щастливи обстоятелства. Патрулен кораб е видял ярка светкавица на повърхността на Луната. Знаете от колко далеч може да се види пламък върху тъмната страна на планетата. Пилотът осведомил Луна сити и се приземил. Докато кръжал над повърхността, той се кълне, че е успял да види на Земната светлина нещо, което приличало на излитащ кораб. След като се приземил той открил взривения труп и отпечатъци от стъпки.

— Ярка светлина — каза доктор Ърт — и вие предполагате, че това е стрелящият бластер.

— Това е сигурно. Трупът е бил пресен. Разпръснатите части от тялото още не са били замръзнали. Следите от стъпки принадлежат на двама човека. Внимателните измервания показват, че вдлъбнатините се делят на две групи с доста различен диаметър, показвайки различен номер на космическите обувки. Те водят главно към кратерите ГС–3 и ГС–5, двойка…

— Запознат съм с официалния код за именуването на лунните кратери — каза доволен доктор Ърт.

— Аха. Във всеки случай ГС–3 съдържаше отпечатъци от стъпки, които водеха до пукнатина в стената на кратера, в която бяха намерени парченца втвърдена пемза. Рентгеновата дифракционна схема показва…

— Пеещи камбани — развълнувано го прекъсна ученият. — Само не ми казвайте, че в това убийство са замесени Пеещи камбани!

— Какво ако са? — попита безизразно Дейвънпорт.

— Аз имам една. Университетска експедиция я беше открила и ми я подари в замяна на… Елате, инспекторе, трябва да ви я покажа.

Доктор Ърт заситни с малки стъпки през стаята, подканяйки инспекторът да направи същото. Раздразнен, Дейвънпорт го последва.

Те влязоха във втора стая, по-голяма от първата, по-мрачна и значително по-разхвърляна. Дейвънпорт с изумление гледаше разнородната купчина материали, които бяха разбъркани без претенция за някакъв ред.

Той съзря малко парче „син емайл“ от Марс, едно от онези неща, за които някои романтици смятат, че са предмети, направени от отдавна изчезнали марсианци, малък метеорит, модел на един от първите космически кораби и запечатана празна бутилка с надпис „Атмосфера от Венера“.

Доктор Ърт каза щастливо:

— Направил съм цял музей от къщата си. Това е едно от предимствата да си ерген. Разбира се, нещата не са много подредени. Ако някога ми остане една свободна седмица…

Той се огледа объркано за момент, след това, спомняйки си, отмести една схема, показваща еволюционното развитие на морските безгръбначни, които бяха най-висшата форма на живот на планетата Барнард, и каза:

— Ето я. Страхувам се, че е пукната.

Камбаната висеше закрепена на тънка жица, запоена фино върху нея. Беше очевидно, че е пукната. Имаше тясна линия, която минаваше през половината камбана и я караше да прилича на две сфери, фино, перфектно залепени една за друга. Въпреки това тя беше чудесно полирана до слаб блясък, леко сив, гладък като кадифе и едва нашарени по начин, който лабораториите, в своите безплодни усилия да създадат изкуствени камбани, бяха открили, че е невъзможно да се прекопира.

— Експериментирах доста, преди да открия добро чукче. Пукнатата камбана е своенравна. Но костите вършат добра работа. Ето, тука имам едно — и той повдигна нещо, което приличаше на къса дебела лъжица, направена от сиво-бяло вещество, — което съм направил от бедрената кост на вол. Слушайте.

С изненадваща деликатност неговите дундести пръсти обръщаха камбаната, в търсене на хубаво място. Той я приготви, закрепвайки я нежно. След това, оставяйки камбаната да се люлее свободно, взе дебелия край на костената лъжица и удари леко камбаната.

Като че милиони арфи свиреха от километри разстояние. Звукът се усилваше, заглъхваше и отново идваше. Идваше не от някаква определена посока, а те обгръщаше отвсякъде. Звучеше в главата, невероятно мелодичен, чувствен и едновременно с това несигурен и колеблив.