Айзък Азимов - Ключът

— Разочароваш ме, Девънпорт — каза иронично Ашли. — Мислех, че познаваш по-добре историята на астрономията. Птолемей представя геоцентрична картина за Слънчевата система. Според него Земята е в центъра. Коперник застъпва хелиоцентричната — всички планети се въртят около Слънцето. Между двамата стои…

— Тико Брай — възкликна Девънпорт.

— Точно така. Кратерът Тико е най-загадъчният на лунната повърхност.

— Добре. Да разгледаме останалото. C-C е обичайното изписване на водородна връзка. Мисля, че имаме и кратер, наречен Бонд! 1 1 Bond (англ.) — връзка. Чете се „бонд“ — Бел.пр.

— Да, кръстен е на американския астронавт У. С. Бонд.

— Най-горният символ XY2, или XYY. Почакай! Алфонсо Х. Той е бил кралски астроном в средновековна Испания. Наречен бил Алфонсо Мъдрия. Хикс Мъдрия — кратерът Алфонсо!

— Много добре! А SU?

— Това ме затруднява, шефе!

— Имам една теория. Отговаря на Съветски съюз, старото име на Русия. Съветските космонавти първи направиха карта на обратната страна на Луната. Може би този кратер е там? Циолковски, например! Сякаш символите отляво отговарят на имената на кратери: Алфонсо, Тико, Евклид, Нютон, Циолковски, Бонд, Хершъл.

— А знаците отдясно?

— Те са абсолютно ясни. Разделеният на четири кръг е символ на Земята. Насочената към него стрелка показва, че Земята е точно отгоре.

— Т.е. Средният залив… Над него Земята е вечно в зенит. Това не е кратер и затова символът е отдясно.

— Съгласен съм — каза Ашли. — Условните знаци имат смисъл, или поне от тях може да се сглоби нещо. Но какво? Имаме седем кратера и един залив… Как да го тълкуваме? Апаратът е оставен само на едно място.

— Да — съгласи се Девънпорт замислен. — Един кратер е огромно място за търсене. Дори и да предположим, че е копал в сенчестата част, за да избегне слънчевата радиация, пак остават десетки километри за претърсване. Може би първо трябва да се заемем с мястото, което сочи стрелката. Там, където Земята е винаги в зенит.

— Помислено е за това, приятелю. Това пространство обхваща седем кратера. Най-южният е разположен на север от лунния екватор. Кой от седемте да изберем?

Девънпорт се намръщи. Досега не беше предложил нещо, за което да не бе помислено преди него.

— Да претърсим всички — отбеляза той.

Ашли се изсмя дрезгаво.

— През изминалите седмици правим точно това.

— И открихте ли нещо?

— Абсолютно нищо, въпреки че продължаваме.

— Очевидно някой от символите не е интерпретиран правилно?

— Очевидно.

— Ти самият каза, че има три кратера Хершъл. Символът US, който сочи обратната страна на Луната, може да означава всеки от кратерите там: Ломоносов, Жул Верн, Жолио-Кюри. Всеки един от тях! Символът на Земята може да се отнася и за Атлас. В митовете той олицетворява нашата планета. Стрелката може да сочи и Стената на честта.

— Няма да споря с теб, Девънпорт. Но дори и да интерпретираме правилно символите, как да разпознаем грешно изтълкувания? Има нещо в тази бележка, което може да ни насочи правилно. Всички се провалихме и имаме нужда от свеж ум. Твоето мнение?

— Мога да кажа само едно — промълви отчаян Девънпорт, — трябва да се консултираме с някой… О, Господи! — Девънпорт скочи от мястото си.

Ашли овладя възбудата си.

— Какво се сети?

Ръцете на Девънпорт трепереха. Надяваше се да успее да контролира гласа си.

— Проверихте ли миналото на Дженингс? — успя да изрече той.

— Разбира се.

— Къде е завършил колеж?

— В Източния университет.

Тръпка на радост прониза Девънпорт.

— Изкарал ли е курс по екстратерология?

— Разбира се. Той е включен в задължителната подготовка на всеки астронавт.

— Добре. Известно ли ти е кой води обучението по тази дисциплина в Източния университет?

Ашли изпука пръсти.

— Онзи чудак… Как му беше името? Уендъл Ърт.

— Точно така. Този човек е брилянтен в своята странност. Консултирал е Бюрото по няколко заплетени случая. Винаги е бил точен. Не виждаш ли, че самата записка ни кара да се обърнем към него? Стрелката сочи Земята. 2 2 Earth (англ.) — земя. Чете се „ърт“ — Бел.пр. Ребусът не може да бъде по-точен! „Идете при Ърт!“ Написано е от човек, бил негов ученик!

Ашли се взираше в листа настойчиво.

— Господи, възможно е! Но какво повече би могъл да ни каже Ърт от това, което вече знаем?

— Предлагам да попитаме него самия!

Ашли се огледа любопитно. Обръщаше се от една страна на друга тръпнещ. Чувстваше се така, сякаш бе попаднал в някакъв тайнствен магазин, тъмен и опасен. Сякаш всеки миг от ъгъла щеше да зафучи пискащ демон.